Историята на много поколения българи остава вплетена в мълчаливите наблюдатели, превърнали се в ярък символ на народопсихологията ни – вековните дървета на България. Под величествените им корони всеки осъзнава, че животът е преходен миг и важни са само тези след нас. Ще ви разкажем за най-внушителните столетници у нас, които извисяват клоните си и вдъхновяват с животворна сила.
Чинарът край село Белащица
Край село Белащица има чинар на над 1100 години, чийто клони достигат 15 метра. Обиколката на дънера му е 14 метра, което го прави най-дебелото дърво у нас. В местността
“Чинарите”, обявена за защитена, има и няколко други стари дървета. Гората се рапростира на повече от 11 хил. дка площ.
Старо народно предание разказва, че дървото е посадено от визинтийския военноначалник Никифор Ксифий на император Василий II Българоубиец, който разпоредил да бъдат посадени толкова дървета, колкото и били ослепените български войници в след битката при Ключ.
Растителният вид включва 10 разновидности, една от които остава вечно зелена, а останалите сменят листата си. Чинарът не е пряко защитен от Закона за биологичното разнообразие, но в Червения списък на българските висши растения той е категоризиран като “почти застрашен”
Байкушевата мура
Възрастта й надминава тази на Белащичкия чинар – 1300 години и е най-старият иглолистен вид у нас. Тя е 26м висока, коронота й е 1017 кв.м, има диаметър 2.2 м и обиколка 7.8 м.
Намира се в северен Пирин, на около 300 метра в близост до хижа “Бъндерица”. Името си дължи на своя откривател – лесовъдът Константин Байкушеев.
За нейната слава допринася цар Фердинанд, който нарежда мурата да се огради и местните власти да се грижат за опазването й.
Хилядолетното дърво е безценен екземпляр от вида на черната мура, който може да се види само на Балканите и Южна Италия. Хиляди туристи посещават природния фрномен, а ако искате и вие да го направите трябва да поемето по пътя от Банско за хижа Вихрен. Преди нея се намира хижа Бъндерица, под която на 10 минути пеша е уникалното дърво.
Гранитовският дъб
За символа на ямболското село Гранитово се говори, че е едно от най-старите дървета у нас – Гранитовският дъб. Той обаче е мистерия за всички. Вероятно има своята история, но никой не я знае. Предполага се, че е на 1500 години. Расте на 2 км от селото.
Старият бряст
Една от забележителностите на град Сливен е Стария бряст, намиращ се в централната част на града. Възрастта на дървото е над 1000 години. Брястът е дълбоко свързан с историята на града и не случайно е един от символите му.
Години наред живата му тъкат е свидетел на на времето, а корените са му вплетени в земята на българскат земя. Величественият му изглед пленява погледа на всеки, който го види. Прави впечатление, че сякаш цялото пространство в града е подредено от бряста и всяка пролет зеления взрив дарява с благоденствие на сливенчани. Заедно с него се полагат грижи за още около 20 вековни дървета в село Самуилово, близо до Сливен.
Зимният дъб в село Малево
Зимния дъб в село Малево не може да се сравнява с възрастта на вековните си братя, той е на малко на д три века, но вече е обявено за защитено. Намира се в месността “Воденишки дол”. Внушителната му височина е достигнала 26 метра, а обиколката на ствола е около 4.57 метра. Растителният вид Зимен дъб (Quercus petraea) наричан още Скален дъб или Горун е рядко срещан. Ареалът му на разпространение е Европа (без периферните й части), Мала Азия и Кавказ. В България расте по предпланинските и планинските склонове до 1600 m. надморска височина. Може да се открие и в Рила.
Карцовият бук
Карцовият бук в региона на комплекс Беклемето, на 21 километра от град Троян, е на над 200 години. Висок е 21 метра и притежава обиколка на величествения ствол от около 4 метра.
Букът носи името на генерал Павел Карцов, който по време на Руско-турската освободителна война прекосява с войниците си Балкана през Троянския проход. Било януари 1878 година, а температурите – минус 27 градуса. Битката продължила 5 денонощия и накрая, въпреки тежката зима и многото жертви, 48 от които премръзнали, войските на генерал Карцов превзели най-високата част от прохода.
След забележителния успех и последвалото овладяване на градовете Сопот и Карлово, бойните действия на отрядите, предвождани от генерала, достигнали до Галиполи. Преди да напусне прохода обаче, руският офицер оставил вечен спомен за подвига си на кората на столетния бук.
Според народното предание, съществуващата върху ствола на бука паметна резка е оставена от пиката на казашки конник – самият генерал Карцов. Оттам идва и наименованието на дървото – Карцовият бук.
А колко повече бихме знаели за историческото минало на нашата България, само ако вековните дървета можеха да говорят…
