На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Исус Христос и слизането Му в ада.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Божият син е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
На този ден Исус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване. Спасителят се появява в ада не като негов пленник, а като Победител. Като Освободител на заточените там. Отива не като роб се, а като Господар на живота.
Според православната традиция на този ден се прекланяме пред паметта на починалите. А тези, които са пропуснали боядисването на яйцата на Велики четвъртък може да ги обагрят в утрото на Великата събота.