„Великани” от бетон днес напомнят за соц времето на Монтана. В града има няколко сгради, останали недовършени близо 30 години и днес стърчат като декори от филм на ужасите. Още по-тревожното е, че никой не се наема да ги дострои и да ги превърне в полезни за някаква дейност места.
Първата сграда се намира в парцел от 3,5 дка в самия център на Монтана в големия парк „Монтанезиум”. Издигната е до втория етаж през 1987 година и от тогава по корпуса не е положена и една тухла. Била е предназначена за ритуален дом за сватби и кръщавки. За времето си е била много атрактивна и модерна според проекта на именития архитект от София Георги Георгиев.
Най-важното място в нея е обредната зала за сключване на граждански брак, но около нея има много помощни помещения – за изчакване на сватбарите, за подготовка на младоженците за ритуала. На първия етаж са разположени кафене и ресторант.
Застроената площ е 1000 кв. м. Цялото сватбено тържество от подписването до обяда е било предвидено да става в тази сграда.
След 1990 година недовършеният строеж е един от първите, който общината продава. Не е известно защо тогавашният кметски екип решава, че Монтана не се нуждае от пищни сватбени тържества. От тогава до днес сключването на граждански брак става в залата за заседания на общинския съвет, която се намира в младежкия дом на града. Но първият собственик я залага срещу кредит, който не връща и скоро строежът става собственост на Балканбанк.
След фалита и е собственост на БНБ, от която я купува Христо Петров, собственик на фирмата за охрана и сигуронст „Дейзи”. Но и той не бърза да я довърши. Планирам да я превърна в бизнес-център, но не в скоро време, споделя той. Приносът на последния собственик е ограждането на парцела с метални платна и ползването на пространството за гараж на служебните коли.
Монтана обаче има и друг „уникален” призрак от бетон при входа на града от към Враца и София. Това е огромният хирургически блок, за който четвърт век не е намерено ново предназначение. В момента е собственост на държавата, а тя още не дава средства за завършването му.
Девететажната сграда е най-високата в Монтана и има застроена площ от 4000 кв. м., а разгъната – 36 000 кв.м. Състои се от 4 строителни тела, които стряскат със зейналите си прозорци. В някои от частите са иззидани и вътрешните стени, на покрива е направена хидроизолация, за да не се рушат стените. Но последната тухла е сложена през 1992 година. Оттогава нито един здравен министър не се застъпва за завършването на сградата.
Абсурдно звучи днес и соц идеята в нея да се съберат всички болнични отделения, в които се извършва хирургическа дейност. Или в нея да се обучават студенти от плевенския медицински университет и да се лекуват болни от цяла Северозападна България.
По проекта трябва да има 300 стаи за 600 легла, на всеки етаж – лекарски кабинети, операционни, столови и огромни фоайета. Строителството е започнало с 12 млн. тогавашни лева, но сега за завършванто и ще са нужни много повече средства. Защото само площите, предвидени за облицовка с теракот са 50 000 кв.м. И бетоновото страшилище остава.
То все пак се ползва за нещо – между етажите спасители тренират извеждане на хора от високи места в учения на центъра за обучение на граждански защитници в Монтана. През 2004 година младеж се качи на покрива и заплаши да скочи.
След свалянето му областната управа предприе мерки да бъдат зазидани входовете и така отрязан достъпът към високите етажи. Но около бетоновото чудовище продължават да се събират клошари, наркомани, бездомни кучета. То продължава да стърчи като зловещ спомен от миналото, като обществена дейност, която се оказва ненужна на настоящето.
Още новини от Монтана и региона четете ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
