Великденският хляб е съществената част от празничната трапеза. Големият етнограф Димитър Маринов е описал 140 вида хляб, месени от жените за празника в различни части на страната. Наричали го боговица, кукла, колай, плетеница и т.н Общото във всички видове хляб е заместването на тестото с яйца и мляко, както и сплитането му в различни форми. Върху лицето на великденския хляб се поставяли по 5 яйца – четири червени и едно бяло.
Задължително е било приготвянето на три вида подобен хляб – един се носел на кръстниците на семейството, друг – на родителите на младата булка, а третият се разчупвал на празничната трапеза и парчета от него се раздавали на всички членове на семейството.
Във видинските влашки села и до днес приготовлението за Великден започва с месенето на обредния хляб. Той е с по-малки размери като кравай и се използва в поменалната практика. Замесва се с мляко и яйца, а върху лицето му се поставят боядисани яйца. Те се раздават на близки, приятели и съседи като помен за починалите близки.
Това става преди да бъде сложена великденската трапеза. Към поменалния хляб се прибавя парче от козунак и задължително вино. Не случайно само във Видинско е запазен и обичаят на т.н. поменално хоро. Той се прави на втория ден на Великден в местност край село Градец. Близки на починали се налавят на тъжно хоро, което също е помен за отишлите си от света техни родственици. На него също се раздават от обредните поменални великденски хлябове.
