
Днес е Велики четвъртък – най-важният ден от Страстната седмица.
На този ден Христос събира учениците си на Тайната вечеря и им казва, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
Свещениците изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце задължително трябва да е червено – символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им – за здраве.
Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.

Съществуват безброй техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите традиционни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато възможности за рисуване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е използването на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка с помощта на специален уред-писалка. Основен материал при тази техника може да бъде само чистият пчелен восък, който може да се намери при пчеларите на пазара. Важно е да се отбележи, че парафинът или други синтетични субстанции, дори и църковните свещи не могат да се използват за рисуване, тъй като се разливат при боядисването и нямат необходимите качества. Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа предполага да се стопи в плитък съд, да се прецеди, за да се отстранят евентуални примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на малки тънки ивички или фитилчета, удобни за поставяне във фунийката на писалката.

Восъкът може да се държи постоянно стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се “пържи”, пуши и прегаря. За получаване на черни контури на рисунката восъкът може да се оцветява в черно според традиционната практика с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена боя за рисуване. Сходството в химическия състав на маслената боя и восъка позволява да се постигне хомогенна смес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, червено, кафяво, охра, зелено и пр. В българската народна традиция основен уред за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се “пише” по яйцето. Освен писалка може да се използва игла, клечка от метла, сламка или перце.
Въпросът за произхода на великденското яйце все още е загадка за историците и етнолозите. Най-новите сведения показват, че първите боядисани яйца датират от 2000 г. преди Новата ера. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им отново е свързана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да смятат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, но с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.
Първото декорирано яйце, намерено по нашите земи, е от Римската епоха или IV-III в. преди Новата ера, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са намерени и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски народи.
Въпреки историческите спорове за началото на традицията, едно е сигурно – всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а според изписването носи и послание за здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.








