
-Г-н Панов, как приемате наградата в конкурса “Кмет на годината”? Вашите колеги ви посочиха като победител в категорията “За развитие на туризма”.
Това е особено ценна награда за мен, за моят екип, както и за цялата администрация, защото е връчена след гласуване на професионалисти, работещи в областта на местното самоуправление. Да получиш подобно признание от колеги, които работят ежедневно по проблемите на хората в общините е огромно признание, но и много голяма отговорност. Искам специално да благодаря на всички, които са оценили работата по модернизиране на туристическият продукт, който предлагаме, по подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура. Радостен съм от факта, че в много общини, където туризмът има важно място в местната икономика опитът и моделът на Велико Търново се използват и прилагат успешно за развитието и на други региони.
Какво е бъдещето на Велико Търново като туристическа дестинация?
Когато преди 12 години започнахме да говорим и да работим за налагането на марката „Културен туризъм“ много хора дори в бранша ни гледаха странно, недоверчиво, изглеждаше им някак екзотично.Тогава мнозина бяха скептично настроени и смятаха, че няма бъдеще в този туристически сегмент. След 11-то издание на организираното във Велико Търново Международно изложение „Културен туризъм“ с радост и гордост мога да кажа, че преди 12 години сме били на прав път. Културният туризъм вече има водеща роля в туристическият продукт, който Велико Търново и региона предлагат. Туристите в този сегмент са платежоспособни. Те създават неформални мрежи помежду си и рекламират подобни дестинации сред свои приятели и познати и този механизъм работи по-добре от класическите рекламни кампании в туризма.
Разработването на нови, високотехнологични туристически атракции в областта на културния туризъм, като уникалният на балканите Мултимедиен посетителски център „Втора българска държава“са бъдещето на туристическият ни продукт. Имаме още много работа по туристическата и обществена инфраструктура, повишаване нивото на обслужване, предлаганите услуги, логистика и транспорт. Велико Търново залага и ще работи върху развиването на всички видове туризъм, така че градът да бъде посещаван със всички сезони.
На кои сектори в икономиката разчита общината?
Традиционната индустрия на града и региона е туризма и свързаните с него индустрии и услуги.Те осигуряват над 35 % от регионалният брутен продукт. В общината също традиционни са обаче и преработващата, хранително – вкусовата, производството на медицински и санитарно оборудване и консумативи, производството на електронни устройства и елементи. Строителството,транспорта и услугите също са важни елементи от местната и регионална икономика.
Справя ли се кметството с финансовите предизвикателства на кризата?
Не ни е лесно, както на всички общини в страната. Не ни е лесно, основно заради огромната диспропорция между огромните отговорности които ни се възлагат от една страна и значимите ограничения и ограничени ресурси, които ни се предоставят за реализирането им от друга страна. Съставихме и реализираме балансиран бюджет и въпреки сериозните трудности се справяме с предизвикателствата пред нас.
Ще има ли движение (нагоре или надолу) в местните данъци и такси през следващата година?
В момента не предвиждаме промяна в размера и методиката за определяне на местните данъци. Ще защитавам тезата, че не е редно при затрудненията, които изпитват голяма част от съгражданите ни да ги товарим с нови данъчни тежести. Убеден съм, че въпреки трудностите, които имаме ще успеем да изпълним приходната част на бюджета без да утежняваме плащанията от страна на гражданите и бизнеса.
Какви задачи си поставя Асоциацията на градовете с културно-историческо наследство?
Създадохме Асоциацията на градовете с културно – историческо наследство с намерението да се различава от предходни подобни структури с това, че ще бъде работеща, оперативна и в полза на членовете си. Българските градове с културно – историческо наследство имаме редица общи проблеми и общи интереси, които ще отстояваме по-успешно, когато работим заедно. От една страна имаме необходимост да отстояваме обща позиция за промени в текстове в ЗУТ и Закона за културното наследство. Навсякъде в градовете със стари квартали има сгради със статут на паметници на културата, които се саморазрушават. Общините сме със завързани ръце, търпим критики от граждани и туристи, притеснени сме от възможни инциденти, а де факто не можем да предприемем почти нищо. Това трябва да се промени и се надяваме общият ни глас за това да бъде чут. От друга страна заедно имаме много повече възможности да работим с наши европейски градове – партньори и с мрежите, в които те участват в съвместни проекти за опазване, социализиране и експониране на културно – историческото наследство.
Ще се снима ли исторически сериал на хълма Царевец?
Имахме срещи и разговори с известен продуцент, който работи в Холивуд и на Бродуей. Той проучва терени и възможности, условия за снимане на исторически сериал, който ще се излъчва в цяла Европа. Предложихме Царевец и други терени в града и околностите, на които са снимани филми и чакаме неговото решение.
Велико Търново е точно в средата между София и Варна, смятате ли, че магистрала “Хемус” ще допринесе за изравняването на растежа в Северна и Южна България?
Едно от стратегическите предимства на Велико Търново е неговото средищно положение на важни транспортни артерии – Трансевропейски коридор № 9.
Убеден съм, че възобновяване концесията на летище Горна Оряховица, магистрала „Хемус“ и четирилентовият скоростен път Русе – Свиленград ще имат огромно ползотворно влияние не само за Велико Търново, но и за цяла Северна България. Сигурен съм, че стартирането на тези проекти ще даде нова динамика и множество нови възможности на Велико Търново и на градовете и регионите в Централна Северна България.
Как гледате на изискването на Брюксел, за еврофинансиране да се подават само интегрирани проекти?
Това е още едно условие, което утежнява процедурите, сроковете, което ангажира в още по-голяма степен административният капацитет на администрациите за да можем да отговорим и на тези параметри.
Какво ще пожелаете на Kmeta.bg?
Пожелавам на Kmeta.bg да продължи да се утвърждава като истинската платформа за местно самоуправление в България. Да бъде мястото, където може да се намери споделен ценен позитивен опит, да се водят важни и смислени дискусии, да се споделят празници , да се отстоява авторитета и престижа на местното самоуправление.









