Референдумът във Великобритания за оставане или излизане от Европейския съюз е най-дискутираната тема на Стария континент в последно време. Прогнозите за евентуалните последници от вота се менят всеки час. Единственото сигурно е, че независимо как гласуват британците на 23 юни, на 24-и страната им ще продължава да бъде член на ЕС, просто защото излизането не може да се случи веднага. Оттук нататък започват въпросителните, тъй като последствията от Brexit зависят от условията на развода, които ще успеят да договорят Лондон и Брюксел. За да получим повече информация от сърцето на Европа потърсихме мнението на евродепутата от ЕНП Ева Паунова.
– Г-жо Паунова, какъв според Вас ще бъде изходът от референдума във Великобритания?
– Вярвам, че разумът ще надделее, и резултатът за оставане в ЕС ще бъде по-висок. С колко точно – едва ли има човек, който може да каже със сигурност. Разликите в нагласите са толкова крехки, че резултатът може да се повлияе от малки и неочаквани детайли. Например, ако Англия беше отпаднала от европейското първенство по футбол, познавайки страстта по този спорт на Албиона, със сигурност щеше да доведе до масов изблик на негативна емоция, която според психолозите щеше да се отрази някак и на гласуването на Референдума. Какво ще е времето във четвъртък във Великобритания и дали ще вали също е фактор, който може да повлияе с 0.1% от резултата, например. И това може да е решително. В тази връзка мога само да се надявам на положителна за всички европейци развръзка, но не и да се ангажирам с прогнози.
– Какъв е възможният сценарий при излизане на Великобритания от ЕС?
– Държа да подчертая, че евентуален резултат на Референдума, който е в полза на излизането на Великобритания от ЕС, не означава автоматично излизане. Референдумът няма правнообвързваща сила. Макар и в общество с дълбоки демократични традиции като британското да е почти немислимо парламентът да пренебрегне гражданския вот, трябва да се има предвид, че все пак за да започне формална процедура за прекратяване на членството, трябва мандат от британския парламент. Той може и да забави гласуването, за да се даде време на кабинета за политически маневри – преговори в Брюксел за още отстъпки за Великобритания в ЕС, например. Не твърдя, че това ще се случи непременно, но е важно да се прави разлика между резултата на референдума и официално решения на Парламента за излизане от ЕС.
Ако все пак до такова се стигне, всички анализатори и дори поддръжниците на тезата за напускане твърдят, че процесът ще е дълъг, тягостен, изпълнен с рискове и неизвестни. От момента на депозиране на желанието за напускане в Съвета на ЕС, процесът по договаряне на условията е две години, през което време Великобритания остава в ЕС и европейското право се прилага напълно. След това Обединеното кралство трябва да договаря наново всички търговски споразумения с ЕС и останалата част от света, което също ще продължи с години и определено британската преговорна позиция ще е много по-слаба отколкото в ЕС.
И това е без дори да споменавам големите политически и икономически сътресения в самата Великобритания, които евентуално биха започнали от деня след референдума, дори и в последствие да не се стигне да същинско излизане на страната от ЕС.
– Ако Великобритания гласува „за“ оставане това ще стабилизира ли общността?
– Вярвам, че победа на мнението за оставане на Великобритания в ЕС ще даде силен сигнал в Европа, но и по целия свят, че европейската интеграция носи преди всичко ползи и дори яростна популистка кампания в традиционно най-евроскептичната страна-членка не може да промени този факт.
Въпреки всичко, обаче, очакваната малка разлика в позициите показва, както и подобни настроения в други страни в ЕС, че общността не отговаря достатъчно добре на нуждите и проблемите на гражданите. Европейските лидери трябва да се фокусират върху намирането на иновативни и дългосрочни решения на проблемите, а не върху тесногръди популистки спорове с националистически привкус, от които нито един европеец няма полза. Надявам се, че резултат в подкрепа на оставянето на Великобритания ще им позволи да концентрират енергията и вниманието си върху неотложните предизвикателства.
Откакто Консерваторите спечелиха изборите през 2015 г. и стана ясно, че предизборното им обещание за референдум ще се реализира, във Великобритания, но и целия ЕС витае чувство на притеснение от неизвестното. Това се отразява на поведението на бизнеса и съответно на цялата икономика. Несигурността доведе до падане на инвестициите на Острова до 4-годишно дъно, оборотите на компаниите са замръзнали на нива от 2015 г., а паундът пада всеки ден откакто медиите започнаха да дават преднина на поддръжниците на напускането. Евентуален резултат в подкрепа на оставането на страната в ЕС ще разсее страховете от икономически трусове и ще даде така необходимата прогнозируемост на бизнеса.
– Очаквате ли подобен референдум да се организира и в други държави по примера на Великобритания?
– Евроскептични настроения има във всяка страна и те са напълно нормално явление в демократичните общества. Въпросът е след евентуалния положителен сигнал от референдума във Великобритания тези настроения да спрат да се използват като основа за популистки политически кампании, базирани на обещания за излизане от ЕС, а за градивна критика към евроинтеграцията. Казвам „популистки“, защото се съмнявам, че някоя от централноевропейските държави може да си позволи, особено в момента, да напусне ЕС, по икономически и геополитически причини. Възможно е да има отделни референдуми, с които да се правят опити да се спират отделни процеси в ЕС. Както виждате в Унгария се предлага референдум за бежанските квоти, а Холандия гласува скоро по споразумението за асоцииране на Украйна.
