В средата на този месец гръмна поредната пиар акция – в старинния храм “Св. София” бяха донесени от Сопотския женски манастир “Св. Спас” дяконските богослужебни одежди на Апостола на българската свобода Васил Левски и изложени на “поклонение”. Инициативата идва от председателя на Общобългарския комитет “Васил Левски” Васил Василев, който пожела да посъбере медийна слава. Още на 16 декември м. г. той се срещна с мен и повече от един час му обяснявах, че това не са одеждите на Дякона и не трябва да се занимава с тях, защото вече някои станаха за резил с тяхното излагане.
Тези богослужебни одежди бяха показани за пръв път в София през лятото на 2008 г. в централното фоайе на Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод. Още тогава бях потресен от наглостта да се правят подобни фалшификации – това не са богослужебните одежди на йеродякон Игнатий (Васил Левски)!
Инициатори на тяхното донасяне и показване тогава бяха Елинка Бояджиева и Николай Хаджиев, ръководители на Софийския комитет “В. Левски”. Това изложение завърши с фиаско и за съжаление бях единствения, който се опълчих срещу това светотатство!
Както е известно след смъртта на баща си (1851 г.) Васил Иванов Кунчев е даден от майка си Гина Караиванова на нейния брат йеромонах хаджи Василий (Караиванов), който по това време е таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово. Със сълзи на очи тя му предала 15-годишният си син, като условието между тях било: „младият Васил да служи и помага на вуйчо си, а последният се задължава да го изучи в училище”. Така в продължение на близо шест години Васил бил един вид послушник в метоха на Хилендарския манастир, който се намирал в двора на карловската църква “Св. Богородица”.
И по решение на семейния съвет на Караивановия род на 24 ноември 1858 г. (всички дати са по стар стил) в Сопотския мъжки манастир „Св. Спас” Васил Иванов Кунчев бил постриган за монах под името Игнатий от иеромонах Кирил, таксидиот на Рилския манастир в Карлово. Младият монах продължил службата при вуйчо си, като на следващата 1859 г. в Карлово бил ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния Пловдивски митрополит Паисий. Като йеродякон (по народному дякон) той служил до 1864 г. в карловската църква „Св. Богородица” и живял заедно с вуйчо си архимандрит хаджи Василий в метоха на Хилендарския манастир в Карлово. Така че дякон Игнатий не е живял и служил в Сопотския манастир „Св. Спас”. Това обстоятелство показва, че той там не е имал дяконски богослужебни одежди и съответно такива там не могат да се намерят.
Но дори и да допуснем, че е имал, от историята се знае, че по време на Освободителната руско-турска война през 1877 г. Сопот е бил разграбен от башибозука и наполовина опожарен. Разорението засегнало и близкия манастир „Св. Спас”, който бил ограбен и опожарен до основи – в това число и манастирската църква. Твърдението на Василев, че олтарът е оцелял и одеждите, които били скрити в него са останали непокътнати, е нелепо.
Не е вярно и твърдението, че веднага след Освобождението манастирът бил преобърнат в девически. Такъв той станал много по-късно, едва през 1953 г., когато от Белащенския манастир “Св. Георги” били преместени 5 монахини.
Съвсем законно изниква въпросът: Кой и кога изложи тези дяконски богослужебни одежди в Сопотския манастир и ги обяви, че са носени от Левски? Има податки, че това е сторил от криворазбран локален патриотизъм свещеник Иван Шивачев (роден в Сопот през 1904 г., а починал в София на 3 март 1975 г.) Пак по същите причини той е “сътворил” и редица приписки (летописни бележки), които бяха подробно анализирани от покойния ми колега проф. архимандрит Павел Стефанов.
Ако тези одежди бяха автентични – отдавна да са привлекли вниманието на първите биографи на Апостола (а те въобще нищо не споменават за тях) и да са прибрани от някой престижен музей – Военноисторическия, Националния исторически или от Националния музей „Васил Левски” в Карлово. Твърдението на сегашните монахини, че това са одеждите на Левски, е една “хитра уловка” да се привличат посетители в светата обител с комерсиална цел. Тази “уловка” е погъделичкала самолюбието на В. Василев и той щедро призовава софиянци да отидат да се поклонят пред тези дяконски одежди!
С основание изниква въпросът, защо тези одежди са изложени в старинния храм “Св. София”, тъй като Левски няма нищо общо с него. Обяснението на Василев е твърде просто и наивно – Апостолът на път за бесилката минал покрай този храм. Може и да е минал, но по това време (1873 г.) той не е бил действуващ православен храм, а полуразрушена от два земетръса (през 1818 и 1858 г.) джамия (Сиявуш паша джамеси), превърната от турците в оръжеен склад. Дори след Освобождението (1878 г.) столичната община я използвала като склад за петрол за уличните ламби, а на покрива й имало дъсчена наблюдателница на противопожарната охрана.
Ако тези одежди бяха автентични и носени от Дякона, то те можеше да бъдат показани в столичния катедрален храм “Св. Неделя”, където той наистина е търсил прибежище, а оттам е и неговият изповедник иконом Тодор Митов.
В. Василев е пообъркал нещата, защото не е историк, а доколкото знам журналист и бизнесмен. Интересно е, защо историците от ръководството на Общобългарския комитет “В. Левски” не са го възпряли от тази рехава “пиар акция”, понеже се петни и името на Комитета. Спомням си как преди много години видният наш историк академик Иван Дуйчев с основание беше възкликнал: “Едва ли има друга наука, която толкова много да страда от натрапчивостта на любители или самозванци, колкото историята!”
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
