
Видин е известен с добре запазения си средновековен замък “Баба Вида”, с османската казарма във формата на кръст, с джамията и библиотеката на независимия от султана турски владетел Осман Пазвантооглу. Но Видин има по-голяма забележителност от всички тези, взети заедно. Има своята крепостна система “Калето”. Тя обаче е непозната за повечето граждани, за туристите – съвсем. От години е забравена и тъне в бурени.
Това е една уникална отбранителна система, каквито в Европа има само няколко. Франция сега възстановява своите, твърди Галя Антова, която е бивш главен архитект на общината. Белград е имал подобна, но много по-малка от видинската. Тя е единствената у нас. Изграждането и е започнало през 1690 година и е продължило 30 години.

Строена е по модела на френския инженер Вобан от френски и полски инженери. Представлява полукръг от каменни стени с диаметър близо 2 км, отворен към Дунава. Пред стените е имало ров, широк 18 метра и дълбок 5-6 метра. Той е бил пълнен с вода от реката. В полукръга – т. в крепостта, се е влизало през няколко порти – 4 от към сушата и 5 – от към Дунав. С малки разрушения тези на сушата – Флорентин капия, Еничар капия, Пазар капия и главната Стамбол капия / през нея минавал пътят за Истамбул/ са запазени до днес. Пред всяка порта е имало дървен мост, само пред Стамбол капия – каменен. Пред тази порта е имало и зимна стоянка за плавателните съдове на турската дунавска флотилия. От към реката се е влизало в града през портите – Аралък, Топ капия, Сарай, Телеграф капия и Сюргюн. Броят им говори колко оживен търговски път е бил по това време Дунав. Аралък и Сюргюн не са запазени.
Стените на сушата са две – вътрешна и външна. Вътрешната е каменна, а външната – земен вал. Тя е имала и предназначението да пази града от наводнение. Двете стени опасват града от всички страни и го правят непревземаем. Това е било важно за империята, тъй като по това време
Видин вече е граничен град. След построяването и той не е бил превземан, макър да е бил атакуван по време на турско-австрийските войни. Не е бил превзет от руските войски, защото началникът на турския гарнизон сам е предал ключа на крепостта на генерал Боревски. Не е бил превзет и по време на сръбско-българската война, когато 11 000 добре обучени сръбски войници го щурмуват. Само с 6000 защитници, крепостта остава недостъпна.
Част от тази уникална система е запазена. Оцеляла е стената в северната и част, известна днес като Шаранпоя.Запазена е и част от стената откъм Дунава. От Еничар капия до Дунав е оцелял и ровът. Друга част от него е превърната в градски парк. Върху разрушена стена от съоръжението са изградени ниски жилищни сгради, известни като Бункерите. Основите им лежат върху нея.
През 2010 година общината във Видин решава тази уникална система да бъде реставрирана, консервирана и експонирана за туристи. Изработен е проект, който предвижда част от вътрешната стена – 1570 м и прилежащият и ров – 42 500 кв. м, да бъдат възстановени. В района на капиите Еничар и Фларентин да бъде оформена паркова зона. От Еничар капия до “Баба Вида” да се стига с лодка по възстановения канал на рова. Туристическата инфраструктура включва и изграждането на амфитеатър.
Както и на подвижни мостове, през каквито се е преминавало някога. Проектът на общината е одобрен от МРРБ и получава финансиране чрез оперативната програма “Регионално развитие”. Стойността му е 4,8 млн. лв. Изпълнението му е трябвало да започне на 12 май, 2011 година и да завърши на 12 май, 2013. Работата обаче е прекратена поради липса на средства за съфинансиране от общината. То е в размер на 15% от общата стойност на проекта.
Преди дни кметът на Видин Герго Гергов отново заговори за този проект. Той може да бъде реализиран с европейски средства чрез програмата “Интеррег” – 2014 – 2020. Включен е в споразумение за партньорство с общината в румънския град Калафат. Ако бъде одобрен, то изпълнението му може да започне още през следващата година.









