По следите на първия български екзарх Антим 1 във Видин може да се състави туристически маршрут. Засега той съществува неофициално и по него тръгват ученици от природо-математическата гимназия „Екзарх Антим I”, вярващи пътешественици по светите места на България.
Но може да ги види и всеки, който иска да се докосне до един достоен живот, отдаден на борбата за независима българска църква, свободен народ и отечество.
Два периода от живота на Антим I са свързани с Видин. През 1868 година той пристига в града като митрополит. Новият владика е ревностен борец за църковна независимост и когато през 1872 година е основана българската екзархия, той става първи български екзарх. Заради протести срещу жестокото потушаване на Априлското въстание и баташките кланета, за които той разказва в писмо до руския цар Александър II, Портата го сваля от поста му и го изпраща на заточение в Мала Азия.
След Освобождението през 1878 година той отново се връща в своята видинска епархия. Екзарх Антим става първият председател на учредителното народно събрание, което избира княз Александър Батенберг за първи български княз. Депутат е и в третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за княз. Тогава духовникът го призовава от трибуната да спазва Търновската конституция.
Екзарх Антим I е във Видин и през 1885 година, когато градът е обсаден от многобройна сръбска войска по време на Сръбско-българската война. На 14 ноември е призован за напусне Видин, тъй като има опасност за живота му, но той отговаря: ”Трупът на пастира трябва да бъде там, дето пада народ и войска”. И остава в митрополията си. Умира във Видин през 1888 година. Завещава цялото си състояние за построяване на храма „Свети Димитър”.
Още приживе екзархът е имал почитта и уважението на християните във Видин. За тях той е не само духовник, но преди всичко патриот, закрилник и голям държавник. През 1934 година делата му още се помнят и признателното гражданство му издига мавзолей в двора на митрополията. Това е квадратна постройка, завършваща с купол. Прилича на малка църква. Построена е от бял врачански камък по проект на архитект Илия Попов.
Над входа е поставен портрет на Антим I, изработен като цветна мозайка. Вътре се намира седящата фигура на екзарха, дело на скулптора Иван Дудолов. В подземието са тленните му останки, поставени в саркофаг. Мавзолеят е вторият у нас след този на княз Александър Батенберг.
Всяко посещение на висш духовник във Видин започва с поклонение в мавзолея на Антим. Като митрополит той дава парите си за построяване на училище – прогимназия, което заради зеления цвят на фасадата си е наречено „Зеленото”. Дълги години в нея се помещава природо-математическата гимназия „Екзарх Антим I”. Сега в нея е основното училище „Свети Климент Охридски”.
Във видинския архив се съхраняват ценни документи, свързани с живота на Антим I. Сред тях са и актове на народното събрание, на което той е бил председател, както и лични документи. Намирали са се в митрополията, но през 1953 година са предадени на държавния архив във Враца, а след създаването на видинския архив през 1960 година са прехвърлени в него. Между тях и е оригиналната диплома на Антим I, издадена при завършване на богословското училище в Халки на 4 юли, 1848 година. Написана е върху пергамент на старогръцки език. Уникалният документ е подписан от ректора на училището и професор по свещено богословие и философия Константин Типалд, както и от професора по славянска филология Неофит йеромонах Рилски.
Ето част от текста, написан на дипломата:”… в съгласие със закона единодушно и с похвала одобри между учителите на православното християнско богословие йеродякона Антим Михаил, произхождащ от Лозенград, Тракия, следвал свещено богословие и получил след проведения щателен изпит за постиженията си в богословната наука отличие и му се присъдиха всички припадащи му се права във връзка с учителското звание. Това се потвърждава с тази диплома, подпечатана с училищния печат и подтвърдена със саморъчните подписи на патриарха и на неговия Свети синод, на ректора и на професорите…”
След училището в Халки Антим завършва и Московската духовна академия. В края на ноември във Видин бе отслужена заупокойна света литургия и открита документална изложба, с които гражданството отбеляза 127 години от кончината на този велик духовник, българин-патриот, дарител и държавник, дал началото на парламентарния живот на освободеното си отечество.
Още новини от Видин и региона вижте ТУК.
