Видин се топи с бързи темпове. Само за 10 години – от 2009 до 2019 година, населението на региона е намаляло с 25%. Хората в Северна България са с една пета по-малко за десетилетие. Даните са на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Кризата, предизвикана от пандемията, е задълбочила икономическите различия между София и останалите региони на страната и е довела до срив в заетостта. Видин продължава да бъде в дъното на класацията за икономическо развитие.
"В Северна България само Варна има прираст на населението за този период, въпреки че не е естествен и се дължи на механичен прираст. Във Видин, Враца и Монтана обаче няма дори и такъв", коментира данните старши изследователят на ИПИ Петър Ганев.
Във Видин всяка година се губи 16% от населението. Тенденцията се запазва през последните няколко години.
Негативно на икономическото състояние на Северна България влияе липсата на добри пътища, а използването на р. Дунав не е толкова засилено. "Реката трябва да бъде плавателна през всички сезони и да се използва като път", съветва Ганев. Тя е играела доста голяма роля в развитието на областите на север и в османския период, и по царско време като важен път, по който българските стоки са се отправяли към Европа. През социализма обаче тази роля доста намалява, а от падането на режима насам българските бизнеси и държавата не са успели да капитализират тази възможност.
Институтът за пазарна икономика представи анализ за състоянието и перспективите пред областните икономики на Северна България. Той се позовава на актуални данни за динамиката на инвестициите, пазара на труда, демографията и образователния потенциал на работната сила.
"На този етап на север имаме разпокъсани ядра на силна икономическа активност, но между тях връзките са много по-слаби", се изтъква в доклада на анализаторите. Малките земеделски общини в северозапада просперират, доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата. Най-важен фактор остава човешкият ресурс. Като пример в това отношение се посочват Силистра и Търговище, където около една трета от населението е с основно образование, което може би е най-силно спиращият фактор.
От ИПИ посочиха Габрово като добър пример. Там местната власт залага на развитието на местен IT хъб в сферата на високите технологии и привлича кадри от този двигател на българската икономика с висока добавена стойност, високо заплащане и добро благосъстояние. Това обаче става на фона на бързо застаряващо население, тъй като областта е сред тези с най-негативни демографски показатели.
Малките общини са останали доста назад, има големи и силно застарели зони, които остават встрани от общия икономически тренд.
Работата home office може да бъде възможност и потенциал за по-слабо развитите райони. Анализът сочи, че Монтана и Враца са сред областите, които въпреки цялостното свиване на туризма, леко се развиват нагоре дори през 2020 година. "Това най-вероятно са били такива хора, които са си харесали някоя къща за гости, хвърлили са си лаптопа в раницата и са отишли да работят там лятото. В този смисъл общини и малки населени места, които могат да предложат чиста природа, прилична инфраструктура, тишина и спокойствие далеч от големия град могат да спечелят от тази ситуация", коментират още от Института.
