Те са изключително млади, но вече стъпват смело в света на науката. Николай Пашов, Андрей Гиздов и Звездин Бесарабов ще представят страната ни по време на Конкурса на Европейския съюз за млади учени – EUCYS, който ще се проведе в София от 13 до 18 септември, в Интер Експо Център. От 1998 г. състезанието в България се организира от МОН и Института по математика и информатика към БАН. Тази година България е домакин на 31-вото издание на вълнуващото събитие.
Какво ще се случи в София? Младежи на възраст от 14 до 20 години от цял свят ще представят своите научни разработки пред жури от изтъкнати световни учени. Около 150 участника ще представят 100 проекта.
Николай Пашов е завършил 91 НЕГ „Проф. К. Гълъбов“ и е приет в Софийския университет. Проектът, който Николай ще представи е „Фенотипизиране на мозъчни клетки посредством ненадзиравано машинно обучение“.
Защо тази е област е толкова интересна за Вас?
Харесвам сферата на технологиите, защото позволяват да се реализират всякакви идеи с минимални ресурси. Човек се нуждае предимно от въображението си и компютър. Също така, в компютрите има потенциал да се решават проблеми от всякакъв характер – медицина, транспорт, агрикултура и какво ли още не.
Разкажете ни нещо неочаквано за себе си.
Интересувам се от много неща – планинско колоездене, трекинг, футбол, фитнес, китара, компютърни игри. Правих един месец трекинг в Скандинавия с палатка и пътуване на автостоп около 4000-5000 км. Карах 80 км за четири часа с колело – от Говедарци до София.
Какво Ви мотивира?
Да работя с хора със сходни интереси върху проблеми и задачи, които ме вълнуват.
А какви са плановете Ви за бъдещето?
Събиране на максимално много опит в бизнеса и академичните среди през студентските години – стажуване и лични проекти. След университета мечтая да работя с близки хора по лични проекти.
Андрей Гиздов започва образованието си в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”, като в 10 клас е избран за пълна стипендия, която му позволява да завърши образованието си в независимо английско училище. Междувременно е ученик на индивидуално обучение в България, което му предоставя двойно образование.
Върху какво работите?
Краниалните шевове се използват за датиране на човешката възрастта от край време. В продължение на много години субективната оценка на простото око е била решаващият фактор при правенето на предсказания, като в повечето случаи не особено точни.
Идеята на моя проект е, с помощта на машинно обучение и компютърни алгоритми, да премахна субективната човешка оценка от процеса на оценяване и да постигна по-прецизен модел за датиране на човешката възраст на базата на краниалните шевове.
Къде ще учите догодина?
Ще завърша българското си образование и ще стажувам в институции за научни изследвания.
Споделете нещо за себе си, което ви се струва интересно.
Това, което ме запали да се занимавам с компютри, беше идеята че с достатъчно умения мога да направя компютърна игра, следваща изцяло мои правила. Преди да сменя посоката си към научно-ориентирана работа, се занимавах с това, като в 6-ти клас дори направих проста платформена игра за клуба по астрономия, който провеждахме в училище.
Защо Ви е интересна тази област?
Компютърните науки имат приложение в изключително много сфери, като позволяват постигане на впечатляващи резултати. Смятам много сфери на науката за интересни, но най- вече това, което е свързано и приложимо във всички тях, а именно компютрите. Дори бих нарекъл сферата си на интерес – науката за всички науки. Възможността да имам досег с интересни проблеми от всякакви сфери е най-интересната част от компютърните науки за мен.
Какви са Вашите хобита и интереси?
Голям почитател съм на спорта и здравословния живот. Прекарвам голяма част от времето си в грижа за тялото и ума си, както и в търсене на нови техники за това.
По-специфично, любимите ми спортни занимания включват фитнес, бадминтон, плуване и ски.
Обичам да се занимавам и с музика, като съм част от училищния хор. Също така съм финалист на UK Beatbox Battle, който ще се проведе през ноември.
Какво Ви мотивира?
Автоматизирането на времеемки задачи е основна част от развиващия се свят. Освен за спестяване на време и човешки ресурс, то дори може да подобри качеството на извършената работа в определени сфери. Имам възможност да работя и създавам в реално време технология, имаща потенциала да постигне именно това. Идеята, че продукт на моята мисъл може да сравни ефективността си с действащите умения на професионалист, ми дава огромна вяра и мотивация за развитие в компютърните науки. Изключително е да виждаш тенденциите на бъдещето и да имаш възможност да си част от тях, решавайки дълги години неразрешени проблеми само с помощта на компютър. Визията към необятните възможности, които компютърните науки могат да предоставят на обществото, са основната ми мотивация за развитие в сферата. Възможността за адаптацията на компютър към решаването на огромно изобилие от задачи е гаранция, че винаги има интересни проблеми за разрешаване.
Друг основен фактор е самият потенциал на проекта към сфери като антропология, археология и криминология. Бих бил изключително щастлив, ако някой ден се превърне в използван от професионалисти инструмент, предоставящ по-прецизни резултати от тривиално използваните досега.
Какви планове имате за бъдещето?
Бих искал да продължа да се занимавам с наука, като превръщам своите идеи в услуги и продукти полезни за обществото. Крайната ми цел е да имам компания, занимаваща се активно с разработка на технология, тясно свързана с научно-изследователска дейност.
Звездин Бесарабов завършва Национална природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“ и е приет в University College London. Темата на неговия проект е „Автоматизирано създаване на изкуствен интелект без човешка намеса“.
Защо ви е интересна тази област?
Изкуственият интелект е средство за намиране на сложни корелации между множество данни – от снимково разпознаване до диагностика на заболявания – и смятам за особено интересно да изследваме начини да подобрим средата, в която се създават тези алгоритми.
Какви са Вашите хобита и интереси?
Психология, философия, планинско колело, кънки на лед, композиране на пиано. Имам способността да изляза на разходка в 23 ч. и да се върна в 4, мислейки, че е минал едва половин час.
Какво Ви мотивира?
Животът е твърде кратък, за да кажеш „може би по-късно“. Колкото възможности има, толкова и лесни оправдания защо да не ги вземем сега.
Какви планове имате за бъдещето?
Смятам, че темата за образованието е особено важна и дългосрочно, след като се изуча, искам да се върна в България с целта да помогна с каквото мога в тази насока.
