Г-н Лилков, вие сте трети мандат съветник и сте от най-питащите в Столичния общински съвет. Смятате ли, че питанията ви имат ефект?
Питанията категорично имат ефект. Те, обикновено, са свързани с някакво неизпълнение на решенията на Столичния общински съвет или с конкретни проблеми на граждани, които имат многопосочен ефект и засягат много хора. С помощта на серия от питания успях да реша въпроса с клетките на мобилните оператори. От направените проверки се разбра, че много от тях са незаконни по документи. Моите питания доведоха до това, че прокуратурата се самосезира и ДНСК направи мащабна проверка. Установи се, че голям процент от антените на мобилните оператори са незаконни. Последваха солени глоби и заповеди за премахване на някои от антените, а други бяха узаконени. Така от една страна се внесе някакъв ред, а от друга страна – общината започна да си получава наемите от клетките, поставени на стълбовете на уличното осветление. До тогава операторите не плащаха. Сега съм направил пак едно питане, с което искам да подтикна общината да си прибере наемите, защото пет години парите ги е вземала фирма „Улично осветление” и не се е отчитала в общинския бюджет.
Кои други питания са имали продължение?
Едно от последните ми питания е във връзка с неудачно изпълнение на канализационната система по булевард „Брюксел”. Предизвиках общината да предприеме действия, с които да отстрани опасността водата да подкопае основите на моста. За това питане, граждани от район „Искър” подадоха сигнал, че водите от моста се стичат в квартала и не са заустени в канализацията, както трябва да бъде. Тоест, питанията активизират общината да предприеме стъпки по проблеми, които или са забравени, или са били изоставени.
Мога да дам много примери за това, как от моите въпроси в зала, по време на заседание на СОС, са произлезли конкретни действия на общината. Например питането ми минералните извори в София. След това държавата прехвърли девет минерални извори на общината. В крайна сметка се създаде и звено, което да се занимава с минералните извори в София. Скоро то ще представи своите изводи, тоест една тотално занемарена сфера и от държавата, и от общината, се размърда. Питането за гробищния парк в Казичане, заради протести на местното население, също предизвика действия и се разработи алтернативен вариант. Кметът не може да следи всичко. Случва се дирекциите да се мотаят и като ги притиснеш и започват да действат.
Сега се сещам, че преди години питах за жилищата в капитала на търговските дружества. По принцип, в капитала може да има само имоти, свързани с предмета на дейност. Според общинската наредба, жилищните имоти могат да се ползват само за жилищни нужди. В крайна сметка обявихме всички жилища от капитала на „Софийски имоти” за продажба. Същото се отнася и за питането ми, защо София няма генерален план за организация на движението. Тогава кмет беше още Бойко Борисов. Той се вслуша и поръча, да се подготви конкурс за изпълнител на плана. Беше избрана компания и миналата година приехме плана. Питанията напомнят на администрацията, че някой закон не се изпълнява. Пак с питане се активизира работата по създаване на доброволните формирования. Решение да се организират такива групи взехме още през януари 2011 г. Като мина една година, аз поставих въпроса. Питах и дали е разработен план за действие на общината по време на бедствия. И сега на следващата сесия ще го приемем. Имам 80-90 питания досега и всички са с продължения.
Случвало ли ви се е, от партиен интерес, да питате за нещо, за което знаете, че няма отговор? Тези случаи, по принцип, са много редки. Аз пускам своите питания, за да изясня ситуацията около даден проблем и да помогна на администрацията да го реши. Те са продиктувани и от това, че често администрацията занемарява проблема във времето и постепенно той се забравя. Та ролята напитанията е да напомнят за забравените проблеми. Сега, например, подготвям едно питане да съдбата на паметника на Първи и Шести пехотен полк. Преди десет години учредихме право на строеж в Южния парк зад Сити МОЛ. Терен от десет декара беше предоставен на Министерството на отбраната, за да построи мемориал. Те нищо не направиха и след няколко месеца им изтича срокът за разрешението за строеж. Затова питам, какви са намеренията на общината. Питам, дали тя ще се заеме с изпълнението на паметника, понеже има изготвен и одобрен проект. А министерството не намери толкова години пари да го направи.
А откъде дойде историята с портретите на премиера Бойко Борисов? На последното заседание настоявахте служителите на общината за ги махнат от бюрото си.
Питането ми за портрета на премиера Бойко Борисов тръгна от една жалба на гражданин до кмета на район „Триадица”. Той ми я препрати към мен. Аз изчаках, да видя, дали ще получи отговор и след като не дойде нищо от общината, аз реших да поставя въпроса в общинският съвет. Човекът беше цитирал, че се нарушава Закона за администрацията, но като разгледах по-подробно въпроса, се оказа, че се нарушава и Кодекса на труда, Кодекса за поведение на държавния служител, че даже и Конституцията.
Защо ДСБ настоява двамата заместници на кмета Фандъкова по транспорт и финанси да си подадат оставките?
За нас ситуацията е ясна. Отговорност за решението носят вносителите. Когато внасям аз доклад, с подписа си нося отговорността, за това което съм написал. Не може да се хвърля вината на чиновниците. Още през юли, по време на дискусиите в зала, за разлика от другите партии, поискахме, може би, десет пъти, изчисленията на лихвата. Октомври също поискахме сметките. Вносителите обаче не ги дадоха. Това показва, че те са знаели, за какво става въпрос. Аз лично смятам, че не им се иска оставката, защото в момента се прави бюджетът. Оставката на двамата ще развали правенето на бюджета. Но, не може така. Категорично за нас, това беше схема, да се оттегли „Карат С” от линиите на градския транспорт.
