Тя изигра в голямото кино незабравимата Скарлет О’Хара от класиката „Отнесени от вихъра“. И както в легендарната екранизация по романа на Маргарет Мичъл, така и животът на британската актриса е изпълнен с много динамика и бурни емоции.
Вивиан Мари Хартли е родена на 5 ноември 1913 г. в далечната Индия, по това време британска колония. Започва да учи в академията за театрални изкуства в Лондон, но малко след като се омъжва за адвокатът Хърбърт Холман, спира следването си. Но тя не престава да мисли за сцената. Получава предложение от свои приятелки да играе във филм, който всъщност става и дебютът й в киното.
Срещата й с актьора Лорънс Оливие по време на снимките на “Пожар над Англия”, в който и двамата играят, преобръща целия й живот. Между тях започва страстна любов, Вивиан напуска тогавашния си съпруг и се жени за Оливие.
Безспорно най-важната година е 1939 г., когато идва ред на ролята, който я превръща в световна звезда – Скарлет О’Хара. И актрисата сама си я извоюва. Щом прочита „Отнесени от вихъра“ тя се свързва с агента си за прослушването за екранизацията на романа. И успява да пребори страшната конкуренция.
Въпреки че всички погледи са към нея Вивиан споделя: “Аз не съм филмова звезда, аз съм актриса. Да бъдеш филмова звезда означава да имаш живот, изпълнен с лъжа и фалшива слава. Актрисите са на върха дълго време и за тях винаги има прекрасни роли”. За ролята си в “Отнесени от вихъра” получава Оскар.
В рамките на 30 години тя участва само в 20 филмови и телевизионни продукции, но въпреки това с разнообразни и запомнящи се роли – от героините на Ноел Кауърд и Джордж Бърнард Шоу до шекспировите Офелия, Клеопатра, Жулиета и Лейди Макбет.
Последният голям успех на актрисата на големия екран е екранизацията на постановката „Трамвай „Желание“ (1951) по Тенеси Уилямс, с участието и на Марлон Брандо. За ролята на Бланш Дюбоа Лий получава втория си “Оскар” за най-добра главна женска роля.
За съжаление успехът във филмовата й кариера е засенчен от болестта, която й откриват. С всеки изминал ден нещата се влошават и тя почти загубва разсъдъка си. Въпреки голямата любов на Оливие и Вивиан, в живота на актьора се появява нова жена. Двамата се развеждат. Състоянието на Лий все повече се усложнява и на 8 юли 1967 г. тя издъхва в дома си.
Представяме ви няколко цитата на незабравимата актриса и красавица Вивиан Лий:
Аз съм скорпион, а скорпионите изяждат сами себе си изгарят себе си като мен.
Животът е твърде кратък, за да работим толкова упорито.
Ева Перон имаше късмет. Тя си отиде на 32. А аз съм вече на 45.
Класическите пиеси изискват повече въображение и общо образование, за да могат да се изпълнят. Ето защо аз обичам да играя много повече Шекспир отколкото всички останали.
Колебая се между щастието и тъгата и плача често. Аз съм смесица от решителността на майка ми и оптимизма на баща ми. Аз съм леко морална и свободомислеща и винаги казвам каквото мисля.
Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.
Понякога ме е страх от истината в репликите, които казвам. Но страхът никога не бива да бъде показван.
Господи, аз съм толкова благодарна, че съм все още обичана.
И малко реплики са самата Скарлет О’Хара от класиката „Отнесени от вихъра“:
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.
С достатъчно кураж можеш да се справиш и без репутация.
Някои грешки са прекалено забавни, за да се направят само веднъж.
Обикновено мъжете се разочароват, когато разберат, че жената има мозък.
Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.
Животът беше много приятен и уютен със Скарлет, стига всичко да се случва така, както тя иска.
Да, съжалявам те, защото си истинско дете, Скарлет. Дете, което плаче, защото не може да пипне луната. А какво би правило то с нея, ако най-после я достигне?
