От днес 9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ).
255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки.
За изтегляне на суми до 3000 лева таксата е 3 лева, след което с нарастване на сумата тя също нараства, като за най-големите суми се изисква и предварителна заявка. До 100 хиляди лева първата транзакция е безплатна, независимо дали вложителят реши да си открие сметка в обслужващата банка или да направи превод в сметка на друга финансова институция. Над тази сума обаче преводът ще струва 12 лева.
Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД.
Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ.
И 9-те банки вече обявиха, че над 1150 клонове в цялата страна са готови да изплащат гарантираните суми.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) изплаща напълно гарантираните суми на вложителите – български и чуждестранни физически и юридически лица, в размер до 196 000 лв. за един вложител, независимо от броя на сметките му в банката. В тази сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемането на лиценза на КТБ. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в български левове, като се преизчисляват по курса на БНБ в началния ден на изплащането.
Изплащането на гарантираните влогове в КТБ ще продължи 5 години.
БГНЕС припомня, че почти половин година вложителите в КТБ нямаха достъп до парите си. До производство по несъстоятелност на банката се стигна, след като на 6 ноември БНБ отне лиценза й. Бе обявено, че отрицателният капитал на КТБ е над 3,7 млрд. лева и тя не отговаря на капиталовите изисквания. Кризата с КТБ е първата по рода си след въвеждането на валутния борд в България през 1997 г.
Със своите противоречиви изказвания Иван Искров изигра главна роля в скандала с банката. Още на 9 юли управителят на БНБ депозира до главния прокурор сигнал, придружен с копия от множество документи за неправомерно теглене от трезора на банката на 205 887 223 лева. Имаше четирима обвинени. След това на 16 юли стана ясно, че обявените за липсващи кредитни досиета от КТБ не са изчезнали. Първоначално управителят на БНБ Иван Искров, а след това и финансовият министър тогава Петър Чобанов обявиха, че досиетата на отпуснати кредити за 3,5 милиарда лева са изчезнали. От държавното обвинение уточниха, че кредитните досиета се намират в банката, но не са били попълнени по надлежния ред.
В края на октомври, след като БНБ внесе в парламента доклад за състоянието на КТБ и който потвърди голямата дупка от над 4,2 млрд. лв., Искров и подуправителят Цветан Гунев и служители на управление “Банков надзор” бяха разпитани по казуса КТБ.
Преди месец Искров обяви, че веднага след като се намери решение на казуса КТБ и след като има стабилно правителство, веднага ще проведе своите консултации с парламентарните лидери и ще подаде оставка. След това последва информация, че Искров се готви за пост в Черноморската банка за търговия и развитие, а Бойко Борисов коментира, че не му търси “спокоен пристан”.
Иван Искров е управител на Българската народна банка от октомври 2003 г. Преди да заеме тази длъжност, в периода от 2001 до 2003 година, той бе народен представител от НДСВ. Искров бе преизбран на поста си в БНБ в самото начало на мандата на Бойко Борисов през 2009 година
