ВМРО-БНД и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва почетоха Джеймс Баучер в събота, в деня на свети Патрик, когато е национален празник на ирландците. Десетки се събраха на гроба на ирландеца с „българско” сърце край Светата Рилска обител. Благоевградската общественичка Цоня Кръстева прочете поздравителен адрес от Негово Превъзходителство посланика на Република Ирландия – Майкъл Форбс.
За живота и дейността на този ирландски журналист разказа младият историк Вангел Тодоров, председател на младежко дружество „Иван Караджов” от Благоевград, а доцент Васил Грозданов от СОСЗР припомни интересни случки, свързани с репортера от известния британски вестник „Таймс”.
Депутатът в Европейския парламент – Ангел Джамбазки, говори за работата си с ирландските си колеги в Брюксел, като подчерта, че ирландският и българският народ имат много сходни черти и сходна историческа съдба.
Хиляди са страниците, публикувани от Джеймс Баучер в „Таймс“ както и в други издания, в Британската енциклопедия в началото на ХХ в., където написва основните статии за Македония, за България и Гърция.
Джеймс Баучър е роден в Ирландия през 1850 г. в семейството на дребен земевладелец. Получава типичното за времето си образование. Отличавал се с любовта си към класическите езици и музиката. Езиците му донесли работа като преподавател в известния колеж Итън.
Всъщност кариерата му в София започва с конфликт. В кореспонденциите си до Лондон той осъжда сурово княз Фердинанд и правителството на д-р Константин Стоилов за ролята им в убийството на Стефан Стамболов – този „грубо издялан гений, почти без европейско лустро“. Няколко месеца по-късно враждата е задълбочена. Баучер провежда проучване на поведението на четите в Мелнишката акция през 1895 г. и стига до не особено приятни изводи за поведението им към мюсюлманите в Родопите.
Огромна е ролята му за справедливото представяне на македонската борба във Великобритания. Но най-значим е приносът му по време на балканските войни. Баучер се превръща в неофициалната връзка между България и Гърция и улеснява подписването на договора между двете държави. За съжаление, усилията му завършват с провал. Междусъюзническата война нанася крах върху желанието му да види България силна държава, включила земите на македонските българи.
Едно от любимите му места за почивка бил Рилският манастир. Той посочва през 1903 година на слугата си къде би искал да бъде погребан – пред входа на обителта, там, където бил прекарвал часове наред в съзерцание и размисли. Обвиняван от гърци и сърби, че е подкупен от българите, той до края на живота си не успял да купи собствен дом в България, а живеел в стая в хотел „България“. Там и умира – само две седмици, след като навършил 70 години – на 30 декември 1920 г. в София.
България не забравя Баучер. Поставен е паметник на гроба му, издадена е пощенска марка с лика му, наречени са улици и булеварди на името му.
