За поредна година Вазовските машиностроителни заводи са източник на апокалиптични вести. Гладуващи работници, които се крият от съдия-изпълнители, бакалии с многотомни тефтери с вересии, майки, които нямат пари да пратят децата си на училище. Това са само част от сюжетите, които периодично заливат медиите.
Драмата в Сопот продължава повече от десетилетие и скоро няма изгледи да спре. Перманентната стачка на 3200 оръжейници се съчетава с изнервени кредитори, които искат от съда да обяви някогашната “перла” в несъстоятелност. Картинката се допълва от паникьосани министри, които се щурат напред-назад и търсят пари за заплати и нови поръчки.
От първия опит за приватизация на дружеството измина повече от десетилетие, а ВМЗ не спира да затъва. Борчовете му растат с 10-15 млн. лв. годишно и вече са повече от 150 млн. лв. по данни на икономическото министерство. Малко след идването на власт Бойко Борисов заяви, че десетилетия заводът е бил ограбван, като частните дружества са печелили по 50 до 100 млн. лв. на година, а самият завод, който произвежда продукцията, не само не е имал печалба, но е губил по един-два милиона лева годишно. ГЕРБ обеща да спре злоупотребите и да оздрави предприятието, но за съжаление думите им се разминаха с делата.
Днес обаче ножът е опрял до кокала – икономическият министър Делян Добрев призна, че скоро няма да има откъде да намери средства за заплати, а премиерът Борисов изчисли, че за да оцелее ВМЗ, ще трябва да бъдат съкратени 700-800 души и скоростно да се приватизира без особени условия.
За да се фалира завод, който произвежда артилерийски снаряди, противотанкови снаряди, авиационни ракети, артилерийски амуниции, взриватели и гранати, наистина се иска въображение. Войните по света не са спрели, напротив, увеличават се. Да не говорим, че все повече държави развързват кесиите си за превъоръжаване. През 90-те българският военнопромишлен комплекс понесе тежък удар покрай излизането от Варшавския договор и влизането в НАТО, загубата на стари пазари и преориентирането към нови, свиването на Българската армия до символични нива, надцакването с руските оръжейни лицензи и сбърканата политика.
Например България се оказа един от най-големите доставчици на оръжие за Грузия точно преди тя да започне минивойната с Русия през 2007 г., заради което понесохме тежки упреци от Москва. Отделно наши търговци бяха забъркани в скандали с ембаргови държави, в които пристигнаха пратки с български пушкала и бомби. В същото време разбрахме, че нашите нови приятели от НАТО не са готови с лека ръка да ни подарят част от своите пазари, а напротив, искат да ни изтласкат от всички завоювани позиции.
След срива на българския износ през 1999 г. когато експортът слезе до $80 млн., нещата плавно тръгнаха нагоре. През 2005 г. страната ни изнесе оръжейна продукция за 142, 3 млн. евро, а през 2011 г. – за 231,3 млн. евро. Лъвският пай от това въоръжение се пада именно на изделия, подобни на произвежданите от ВМЗ.
Вместо заводът в Сопот, който е основан през 1936 г., да печели, а работниците му да бъдат сити и доволни, той се е превърнал в черна дупка, която поглъща човешки съдби и цели общини, освен че струва на хазната по стотина хиляди лева на ден.
Агонията в подбалканското градче вече достига точката на нетърпимост подобно на драмите в ГОРУБСО-Мадан и ОЦК-Кърджали през миналата година. Там държавата спешно се зае да търси купувачи на двете закъсали предприятия и успя да закрепи първото, но пък второто предаде Богу дух.
Сега обаче наближават и избори и кабинетът не изглежда решен да провежда сурови и непопулярни мерки. Всъщност възможните решения са три – държавата да налее средства, да затвори кранчетата за източване и да осигури поръчки, докато ВМЗ си стъпи на краката. Вторият изход е да се намери митичен инвеститор, който да поеме дълговете, но да бъде с развързани ръце при съкращенията на работниците и преструктурирането на производството. Третият изход е летален – кредиторите да тръгнат по съдебен ред да си прибират парите и предприятието да бъде обявено в несъстоятелност. С всеки изминал ден, с който държавата отлага болезнения избор, ВМЗ се приближава към състоянието на клинична смърт, а общините Сопот и Карлово на масова бедност и обезлюдяване.
