Враца скърби и се сбогува с най-веселия летописец на музовирите от града под Вола. След кратко боледуване си отиде дни преди да навърши 81 години на 15 септември писателят, краеведът и хумористът Веско Лазаров.
Той е автор на на книгите: „Люти лакърдии за благи врачани“ 2005 г., „Букварче на мюзевира с размисли и поучения“ 2006 г., „Рицарят на духа“ 2008 г., „Лакърдии за делник и празник“ 2009 г., „Пантеони“ 2011 г.„Пантеони“ е художествено-документално издание. Авторът представя революционните комитети във Враца преди Освобождението; своята гледна точка за апостолите Стоян Заимов, Иваница Данчов, Никола Обретенов, Георги Апостолов; спомени за Възнесенското училище във Враца и за големите врачани Тодор и Димитър Бучински; за Христо Ботев и лобното му място, за неговия паметник и Ботевския комитет и други исторически събития и личности; преданията и легендите, останали в Пантеона на народната памет.
Негови са инициативите за отдаване почит на жертвите от бомбардировките на Враца и за изграждане на паметник на загиналите във войните врачани. В архива му са единствените снимки от голямото наводнение от 1 май 1966 година. Носител на званието „Будител на годината”и на няколко награди за хумористична проза: Голямата наградата на Габрово – „Благолаж 2004“, Втора награда за проза – Троян 2006, Втора награда за проза – Троян 2007, Първа награда за проза – Фестивал на хумора и сатирата в Кубрат 2008 г., „Златната палма на Визит –Враца за принос в културното развитие на града, множество най-различни грамоти. Член на ССПБ.
По професия е учител с над 30 г. трудов стаж. Почти цялата му трудова дейност минава в Техникума по текстил във Враца. Автор и рецензент е на множество учебници по текстилна техника и технология. Занимава се професионално и с дърворезба.
Днес в църквата „Свети Константин и Елена“ Враца се сбогува с един добър и почтен човек, трудолюбив и скромен, с изключително чувство за хумор. Веско Лазаров обичаше своя роден град, обичаше врачани и специфичните им навици, които ги отличаваха от всички българи, защото и той беше част от тях. Враца загуби един автентичен врачанин, достоен гражданин и патриот!
Поклон пред светлата му памет!
