Михаил Митев е начинаещ журналист и писател с 2 самостоятелни книги зад гърба си. Роден е във Враца и още като ученик става популярен с доброволчески инициативи, участие в десетки културни събития и постижения на местно и регионално ниво в сферата на литературата.
За хората в родния си град обаче Михаил е познат най-вече като “Врачанския Хари Потър”. Запален фен на поредицата, той от няколко години е лице на тематичната вечер, посветена на книгите за момчето магьосник, която се провежда на 6 февруари в библиотеки в цялата страна.
В навечерието на поредното пътешествие до “Хогуортс”, до което ще отведе десетки деца от Враца и региона, Михаил споделя какво го сближава с образа на Хари Потър, откъде черпи вдъхновение и защо магическата поредица продължава да вълнува цял свят.
– Как стана така, че се превърнахте във “Врачанския Хари Потър”. Какво Ви свързва с историята за момчето магьосник?
– Тази история промени живота ми. Израснах с поредицата на Джоан К. Роулинг и тя ме вдъхнови да пиша. Препрочитал съм всички книги за Хари Потър по няколко пъти. Продължавам да го правя и днес, въпреки че вече не съм дете.
Превърнах се във “Врачанския Хари Потър” по случайно стечение на обстоятелствата. Бях доброволец в Регионална библиотека “Христо Ботев”. Директорът Силвия Врачовска и колегите й Владислава Иванчева и Милена Николова решиха да организират Нощ на книгите за Хари Потър и ме поканиха да играя главната роля. След като се дегизирах, мнозина решиха, че истински приличам на оригиналния персонаж. Събитието протече при огромен интерес и стана традиционно за града. Изведнъж приятели и познати започнаха масово да ме наричат “Потър” и разбрах, че съм станал олицетворение на героя за Враца.
– Споменахте големия интерес към събитието, което впрочем се провежда на много места в страната. На какво според Вас се дължи този устойчив успех на поредицата, която продължава да вълнува цял свят дори 20 години след излизането на първата книга?
– Книгите на Хари Потър ще продължават да вълнуват още поколения напред, сигурен съм в това. Ако бяха мода, отдавна щяха да спрат да се адаптират, преразказват и преиздават. Истината е, че Дж. К. Роулинг създаде една класика за деца и възрастни. Виждам го всяка година, когато хора на по 30 и 40 години споделят, че продължават да четат книгите.
– Смятате ли, че и днес, когато младите се увличат предимно по влогъри и инфлуенсъри, книгите за Хари Потър могат да ги запалят истински по четенето?
– Смятам, да. Виждам го по време на тематичните вечери и не само. Важна е обаче и ролята на родителите. Ако от рано съумеят да предизвикат интерес у децата си към историята, ефектът няма да закъснее. Това може да стане и чрез изключително високобюджетните филми, напревени по поредицата, както и новите заглавия, свързани с нея (б.а. – филмите от серията “Фантастичните животни”).
– Какъв е “Врачанския Хари Потър” извън своята роля? Какво учи, какво работи, за какво мечтае?
– Студент съм втора година във Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет с профил “Радио журналистика”. В момента съм стажант към програма “Хоризонт” на БНР. Надявам се и работя за изграждане на кариера в радио журналистиката. Това е моята страст, ня която в момента отдавам по-голямата част от времето си.
– С какво Ви "омагьоса" радиото? Днес младите се увличат по-често по кариера в телевизията и изява в собствени канали в социалните мрежи?
– Да, това е продиктувано от потребността да се гледаш на екран и да станеш известен възможно най-бързо за възможно най-широк кръг от хора. За съжаление, това състояние прилича на епидемия у нас. Аз стажувах временно и в телевизия и видях, че това не е моето място. Работата е динамична, но си вечно притискан от време, а събеседниците нерядко се избират според това кой ще донесе по-висок рейтинг.
В радиото е друго. Събеседниците често са тесни експерти в своята област и предлагат по-дълбок анализ по темите, които вълнуват обществото. Освен това, смятам радиото за ефир на свободната изява, който насърчава критичното мислене на хората.
– Още като ученик издавате две самостоятелни книги. Продължавате ли да пишете и ще преследвате ли паралелно и кариера на това поприще?
– Продължавам да пиша, но вече не издавам. Пазарът е така комерсиализиран, че ако нямаш стабилни експерти по публична комуникация зад гърба си, които да “продават” имиджа ти, си загубен. За мен лично това не е зоната, в която искам да се изявявам. Като всеки писател мечтая да докосна колкото се може повече хора, но с наистина оригинално съдържание, което не следва т.нар. “мейнстрийм”.
Двете книги, които издадох – роман и сборник с философски разкази, постигнаха своя скромен успех. Аз обаче считам, че човек е намерил своето място и призвание, ако съумява да бъде пример и вдъхновител. За мен на този етап това явно не е възможно, затова целият ми фокус сега е върху журналистиката.
– В заключение, какво да очакват феновете на Хари Потър за петата по рода си магическа вечер във врачанската библиотека на 6 февруари?
– Много изненади и вълшебства. Мога само да издам в аванс, че темата на вечерта ще е “Тримагическият турнир”. Затова препоръчвам на всички, които ще участват, да си припомнят четвъртата книга от поредицата – “Хари Потър и огненият бокал”. Първо, за да имат реален шанс да спечелят турнира, и второ – защото това е една от книгите, "заключила" в себе си най-важните отговори и поуки в историята на момчето магьосник.
Снимки: РБ "Христо Ботев"-Враца
