„Чумави ли сме, или прокажени, та сме забравени и от властта и от Бога”, пита се кметът на врачанското село Малорад Петър Гарвански. Той е бащицата на 2000 души, които всеки ден му реват, че животът им е на трапища. И в прекия и в преносния смисъл.
От 31 юли, когато потопът нанесе щети за милиона по инфраструктурата, голямото село, обградено с плодородна земя, не е получило и лев за възстановяването й. Огромните кратери по срутения мост и шосето, което свързва Малорад със съседното Рогозен още зеят. Те могат да погълнат цяла кола и минаването по него е невъзможно. Това удължава с 15 километра маршрута на училищния автобус, който вози децата от Рогозен до средищното школо в Малорад. С толкова се удължава и пътят на пациентите на личния лекар д-р Цезар Пенчев от съседното село.
Но и въпросното обходно шосе също е в окаяно състояние. Състоянието му станало нетърпимо след поройните дъждове, които отнесли остатъците от асфалт и изкопали по него големи ями. За него кметството поискало 100 000 лева, за да се закърпи през лятото. Но общинските съветници в Борован не гласували да се отпуснат парите.
След наводнението пък за селото не била отделена и стотинка от държавните пари, дадени за преодоляване на щетите от бедствието. През селото не минава нито една автобусна линия, защото превозвачите не искат да си трошат рейсовете, разкрива кметът. Затова пък процъфтява бизнеса на нелегалните бакшиши. От сега местният управник е предупреден от доставчици, че падне ли снега, няма да припарят в Малорад и селото ще остане без хляб и стоки от първа необходимост.
След съвместната акция на полицията и жандармерията, която стартира през февруари точно от Малорад, кражбите отново са зачестили, отчаян е кметът. Вече 90 процента от хората в трудоспособна възраст са без работа, озверели са от глад и посягат на чуждото, вдига ръце управникът.
