Радостина Ценова е член на Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ), която обединява хора с различни идеи за опазването на българската природа. Една от целите на организацията в Бургас е грижата за Атанасовското езеро и за неговите обитатели. Солената лагуна става все по-предпочитано място за екзотични видове птици, които не са характерни за нашите географски ширини. Разговаряме с Радостина Ценова, за да ни разкаже малко повече за едни от най-интересните пернати, които могат да се наблюдават край Бургас – розовите фламинги.
– Г-жо Ценова, все повече розови фламинги се наблюдават край Бургас. Каква беше бройката, която отчетохте на последния мониторинг и това ли е най-голямата численост на този вид птици, която сте засичали?
– На последния мониторинг, който беше в рамките на проекта „Лагуната на живота”, нашите експерти преброиха 159 птици фламинго. Засега това е най-големият брой, който е засичан у нас. Установяваме, че всяка година техният брой расте. Миналата есен те бяха 126, а преди 15 години, когато за първи път се появи една птица, това беше голяма атракция. Хабитатът тук е подходящ. Те обичат плитки солници, обилни на храна, каквито са нашите.
– Освен на Атанасовското езеро, наблюдавали ли сте другаде около Бургас фламинги?
– Да, засичали сме и в местността „Пода”. На други места не сме, защото другите езера край града – Вая и Мандра – са доста по-дълбоки, а фламингото обича плитки лагуни, където да се разхождат и да си газят спокойно.
– Само климатичните промени ли са причината този вид птици да променят местообитанията си?
– През последните години очевидно вида търси начин да разшири ареала си и избира нови територии. Това е свързано с глобалното затопляне. Температурите при нас стават все по-подходящи. Спомням си, че първата птица, долетяла при нас, беше млада. Най-вероятно беше дошла от Турция. Тя дори не успя да тръгна навреме на юг. Остана цяла зима тук и през пролетта я намерихме мъртва. Но сега вече условията се променят, климатът става все по-топъл, което ще докара по-топлолюбиви видове, които не са типични за нашите ширини. Миналата година имаше фламинги на доста места в България – по язовири в източните Родопи. Дори се шегуваме, че до няколко години ще има опити за загнездване на фламинги у нас.
– За какъв период от време остават розовите фламинги у нас – кога пристигат и кога си заминават?
– Не може да се каже с точност. Те не са вид, който наблюдаваме периодично и не можем да очертаем някаква тенденция. Миналата година дойдоха много по-късно – към октомври. Някой от тях останаха до пролетта, избраха да зимуват тук и оцеляха. Но обикновено се появяват края на лятото и ранната есен.
– Каква птица е фламингото, с какво се храни, агресивна ли е към другите видове и т.н.?
– Много интересен вид е. А през последните години може да се каже, че е „превзела” и модната индустрия. Все по-често фламингото е предпочитано от дизайнерите за щампи на дрехи, аксесоари, модни марки и т.н. Причината за това е екстравагантният му вид – дългите крака, грациозната шия, странната човка. Едра птица е, възрастните са над 150 см височина и тежат от 2 до 4 кг. Изключително шумни са, издават много интересен звук. Заемат големи територии и изместват други видове. Фламингите винаги са в колонии, по много птици заедно. Имат различно розово оцветяване в зависимост от храната и водоемите, които обитават. Като се съберат голяма група, са много впечатляващи. На моменти, когато са на земята, изглеждат сивкави, в зависимост от това как пада светлината, но когато се вдигнат в полет, приличат на красив розов облак.
Във Франция и в Испания правят специални кампании за опръстеняване на малките в края на гнездовия сезон, за да могат да ги изследват.
Фламингото няма много естествени врагове и живеят сравнително спокойно. Но миналата година бяхме на обменно пътуване във Франция и там колегите споделиха, че бухалите са започнали да нападат фламингите. Най-вече атакуват малките, за да ги ядат. За нас беше изненада.
– Привличат ли розовите фламинги повече посетители край Атанасовското езеро?
– Да, интересът е много голям. Но тази година те избраха северната част на езерото, който за тях е много по-сигурен, но е по-отдалечен за посетителите и затова наблюдението е малко по-трудно. Иска се голяма мотивация от желаещите да ги видят. Използва се един маршрут, определен от Министерството на околната среда и водите, който минава между езерото и канала, ходи се около 3 км, докато се стигне до басейните, в които могат да се видят фламингите и си е предизвикателство, особено в летните жеги. Но въпреки това много хора идват.
– Освен розовите фламинги, край Бургас може да се види още един доста интересен вид птици – пеликаните. Какво можете да ни разкажете за тях?
– Ние понякога се ядосваме, че фламингите действително предизвикват огромен интерес, докато с пеликаните хората в Бургас са свикнали и дори не ги забелязват. А това е също много интересна птица, която е застрашен вид и за западните туристи си е наистина атракция, тъй като се среща много рядко. А в Бургас сме преброили около 4000 розови пеликана. Те спират при нас по време на миграция и почиват в Атанасовското езеро, хранят се в езерото Вая и са невероятна гледка. Много ни се иска да създадем такъв интерес и към пеликаните.
– След като в Бургас вече пристигат толкова голям брой пеликани, тази птица започнала ли е да гнезди тук?
– Не, за съжаление все още не сме успели да създадем достатъчно добри условия, за да ги накараме да гнездят при нас. Преди няколко години построихме най-голямата платформа за гнездене на пеликани в Южната част на Атанасовско езеро и въпреки че сме подсигурили подходящи условия, все още това не се случва. Те са много предпазлив вид, на който му трябва много време, за да свикне, да приеме условията, да няма никакво безпокойство и т.н. Така че не сме загубили надежда, че ще дойдат да гнездят и при нас. В момента в България гнездят единствено по Дунава – резервата „Сребърна” и природен парк „Персина”. А те са наистина световно застрашен вид и имат нужда от специални грижи.
– А какви други интересни видове птици могат да видят посетителите на Атанасовско езеро?
– Това му е хубаво на езерото – във всеки един момент картинката е много динамична. Дори в момента това, което може да се види на север, е много по-различно от това, което е на юг. Най-общо на езерото могат да се видят още саблеклюни, кокилобегачи, бели ангъчи, малки бели чапли и сиви чапли, лопатарки, рибарки, лебеди и много други видове, палитрата е много богата.
– През последните години Атанасовското езеро придобива все по-голяма популярност сред туристите. Какви конкретни дейности сте набелязали, за да се чува повече за това интересно място?
– Радваме се, че Атанасовско езеро беше поставено в интереса на хората от цялата страна. Това е много важно за нашата работа. Защото освен конкретните консервационни дейности, които предприемаме по различни проекти (за да подобрим състоянието на крайбрежната лагуна, екосистемата, циркулацията на водата), сме си поставили задачата да привлечем колкото се може по-голям интерес към езерото и към всички процеси, случващи се в него. Атанасовското езеро е много специален пример за симбиоза между природата и човека. Това е доказателство за това как една защитена територия може да съжителства успешно с производствена дейност, какъвто е добивът на сол. А това по никакъв начин не създава проблеми за природата, напротив помага ѝ, защото работата на солниците подпомага видовите, които се срещат там. Подобни примери трябва да се показват.
– Един от проектите, които реализирате, е „Лагуната на живота”. Какво предстои в най-скоро време да се случи на езерото в рамките на този проект?
– Това, което сме си поставили като задача, е да привлечем интереса на бизнеса към създаването на продукти с ресурсите на езерото. Това е място, което предлага много природни ресурси – солта, лугата, калта като лечебни източници, възможностите за наблюдение на птици, условията за велосипеден туризъм. Иска ни се да намерим бизнеси, които да използват водораслите, например.
Вече са налице няколко успешни опита – създаден е шоколад със сол и сапун с луга. Но има още много какво да се желае.
Съществува идея да създадем един специален фонд за езерото. Искаме нещата да продължат да се случват и след края на този проект, тъй като това е много динамична екосистема. До голяма степен тя е създадена от човека и трябва да се поддържа от човека. Виждали сме примери какво се случва с едни места, които са престанали да бъдат използвани като солници. Те тотално изгубват стойността, която имат като солени крайбрежни лагуни. А лагуната е едно от най-приоритетните местообитания в Европа и опазването ѝ е от много голямо значение. Затова искаме да създадем такъв фонд, в който да влизат проходи от различни продукти или услуги, свързани с езерото. Даваме си сметка, че това е много голямо предизвикателство. Разчитаме, че популярността на Атанасовско езеро ще помогне да бъде намерен пътят и за бъдещето. Езерото е едно от местата, номинирани за Комуникационна награда на Европейския съюз, освен това е обявено за едно от най-добрите места за наблюдение на миграция, а също така е най-богатото място на птици у нас.
