Йордан Радичков – едно от българските имена на новата литература, автор с неподражаем стил и безсмъртно творчество, оставило диря в световната художествена съкровищница. Произведенията му са издадени в 50 страни и преведени на 37 езика. Особено ценен в Италия и в скандинавските страни, той е публикувал над сто заглавия в чужбина.
Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. Завършва гимназия в Берковица. Дълги години е редактор в литературни издания. Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". Сред най-прочутите му произведения са "Водолей", "Козята брада", Вятърът на спокойствието", "Ние, врабчетата", "Коженият пъпеш" и др. Пиесите му „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“ и „Опит за летене“ са играни в Австрия, Беларус, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария, Югославия.
Ето някои от най-запомнящите се мисли на големия Радичков:
"Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!"
Човек трябва да спазва хигиена, не само телесна, но и духовна, преяждането винаги има неприятни последици.
Всеки човек е поука за другите – добра или лоша.
Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.
Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.
"Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!"
"Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."
