На 15 март 1979 година ни напуска писателят Емилиян Станев. Неговото истинско име е Никола Стоянов Станев.
Роден е на 28 януари 1907 година във Велико Търново. Публикува първите си произведения през 1931 г., а първата му книга излиза като сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ 7 години по-късно.
Той е сред близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.
Писателят създава произведения на деца и юноши, а по-късно пише по философски теми. Сред най-оставащите в съзнанието на българина творби на Емилиян Станев е повестта "Крадецът на праскови". По нея е създаден и едноименния филм. По негови книги са направени и кинолентите „В тиха вечер“, „Търновската царица“, „Иван Кондарев“, „Язовецът“.
Ето и някои от емблематичните негови цитати:
"Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш."
"Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите."
"Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест – да прощаваш."
"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…"
"Съветвам те да не се шегуваш с две неща – с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга – да се срамуваш."
"Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо".
"Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън."
"Понякога постигам в себе си „тихо щастие“, като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека."
