На 4 март 1942 година Видин е залят от Дунава. Струпани ледени блокове, донесени от течението, препречват пътя на водата и реката излиза от коритото си. Тази дата и следващите дни помнят всички видинчани, особено ако са били свидетели или потърпевши от бедствието или техни наследници. Тогава градът е преживял най-големия си ужас. Загинали са 13 мъже и жени, мнозина са останали без къщи и имущество. От 5 март е започнала евакуацията на живеещите в града. Повечето са настанени в близките села, а част са закарани в София. Столичани ги приемат в своите домове, макър и непознати за тях.
Спасителните работи са доста трудни. Из града са се движили само с лодки, а хората са били спасявани от покривите, където са потърсили убежище. На място веднага е пристигнал вътрешният министър, който ръководи спасяването. От тези дни е останала снимка на Цар Борис, който също пристига в града. Из града с лодка го разкарват двама братя рибари – турци.
Цяла България е съпричастна с видинчани. В дарителска акция са събрани 55 млн. тогавашни лева, държавата отпуска 24 млн. лв. Започва изграждане на едноетажни жилищни постройки от немски войски, които по това време са в България. Те са предназначени за хората, останали без къщи. Оцелели са до наши дни и в тях още живеят хора.
Управата на Видин решава да премести града в близкото село Бела Рада, но до действия за това не се стига. Водата се оттича и започва прочистването на града от падналите къщи и връщането му към предишния живот. На няколко места в града още има табели, на които пише, че през 1942 година водата е стигнала до това място. Една от тях се намира на главната порта на видинската крепост – „Стамбол капия”. Пощаден от водата е бил квартал „Калето”, който остава сух заради по-голямата си височина.
