1/5 от областните градове в България са без кино. Сред тях са Велико Търново, Кърджали, Шумен, Разград и Пазарджик. Шуменци ходят на кино във варненските молове. Живеещите в Пазарджик пък пътуват до Пловдив, за да гледат прожекции.
Повечето киносалони са превърнати в базари, бинго зали, офиси, банки, заведения. В Бургас всички стари кина са станали казина, но в града има киносалон в мола.
Във Враца се чувстват късметлии. След 10-годишна пауза старото кино „Метропол“ има нов живот. За да се случи това обаче, местните се вдигнали на бунт. А усетили липсата на кино, след като изгледали гостуващата прожекция „Живи легенди“ на Ники Илиев.
В Благоевград положението не е по-розово. Единственото кино, което работи в 100-хилядния студентски град, е CINEMAX. От 20 години то върти лентите в някогашната зала на Дома на профсъюзите. Разполага с около 500 места и заместило затвореното след 10 ноември 1989 г. кино “Никола Калъпчиев”. Двата салона на старото кино са претърпели няколко трансформации. Големият е бил бинго зала, която сега е офис на мобилен оператор и хипермаркет. Някогашният малък салон пък е казино, пише в. „Монитор”, цитиран от Economic.bg.
С масовото раздържавяване на кината през 90-те години търговците навлязоха в храма на седмото изкуство. Днес повечето от тях са базари, бинго зали, банки, заведения. За някои от сградите, които са и паметници на културата, това се оказва и единственият шанс за оцеляване, но вече в друго измерение – на комерса. Онези, които не са обсебени от трескав алъш-вериш, са оставени безнадеждно да се рушат.
Тук-там просветват и положителни примери: Пловдив например ще реновира най-голямото си кино от времето на соца, но дали това щеше да се случи, ако Градът на тепетата не бе избран за европейска столица на културата?
В София от съществувалите до промените от 1989 г. трийсетина киносалона днес съхранилите се в това си качество се броят на пръстите на едната ръка: „Одеон“ (бивше филмотечно кино „Дружба“) „Влайкова“, Дом на киното (бивше „Севастопол“). На културата служат май само 3 от помещенията, ползвани някога за филмови прожекции: в старото кино „Левски“ сега гостуват театрални спектакли под лъскавата шапка на Сити Марк Арт Център, а някогашните „Млада гвардия“ и „Витоша“ са книжарници.
Елегантното навремето кино „Сердика“ бе разрушено миналата година, за да отвори място за елитен хотел,„Изток“ и „Култура“ се превърнаха в магазини на големи хранителни вериги, на мястото на кино „Славейков“ се похапват картофки и бургери, „Димитър Благоев“, поживяло и като „Европа Палас“, стои заключено, отсреща „Москва“ е базар.
Известните в миналото „Аура“, „Иван Вазов“, „Георги Димитров“, „Македония“, „Красно село“ приютяват фолкклубове, казина, дрехи втора употреба или просто… руини. Емблематичното лятно кино „Мир“ пък е платен паркинг. Останалото са мултиплекси.
Всички стари кина в Бургас например вече са превърнати в казина. От 2012 г. в сградата на Драматичен театър „Адриана Будевска” бе направено общинско кино, носещо същото име. То няма редовни прожекции и публика, а се провеждат фестивали като „София филм фест на брега“, филмовият фестивал MENAR и др. В останалото време там се играят камерни театрални постановки. Все пак бургазлии имат мол, където могат да гледат актуалните филми.
