Вселенският патриарх Вартоломей и неговият архонт – цариградският българин Димитър Атанасов, даряват средства за възстановяване на Голямата базилика в Плиска, съобщиха от Националния исторически музей.
В разговор с Негово Светейшество Вартоломей І, на рождения ден на неговия архонт Димитър Атанасов, директорът на НИМ Божидар Димитров е разказал за инициативата да бъде възстановена майката на българските църкви, т.нар. Голяма базилика в първата българска столица Плиска. Това е най-голямата църква в Европа до разрушаването й от турците в края на ХІV век.
Негово Светейшество е поискал да се включи с финансово дарение в кампанията, прието с благодарност от проф. Димитров. Включил се е с финансово дарение и рожденикът, архонт Атанасов, който е заместник-председател на Българската църковна община в Истанбул и наскоро бе удостоен от президента на Република България с орден „Кирил и Методий” І степен.
Божидар Димитров смята да се обърне за съдействие и към патриарсите на Русия, Сърбия, Румъния. Християнизацията на народите на тези страни е станала благодарение на монаси-мисионери и на книги, написани от тях в огромния манастир-скрипторий (фабрика за книги) около тази църква. Руски бизнесмен, живеещ постоянно в наш черноморски град е дарил вече 5000 лева, след като е прочел в печата за ролята на Голямата базилика в евангелизацията на Русия.
Иначе от средите на българския бизнес подобни и малко по-големи суми даряват главно предприемачи от средна ръка.
Със средствата от 500 000 лв., отпуснати от Министерския съвет, се довършват археологическите разкопки в Базиликата под ръководството на проф. Павел Георгиев и теренът на манастира сега е разчистван от храсти и нискостеблена гора. Вече е разчистено водохранилището – най-големият кладенец в България, от който отново – след седем века – е избликнала вода.
Усилено се работи и по втория, т. нар. Свещен кладенец, разположен в десния кораб на базиликата. Той е изграден от огромни каменни блокове, тежащи до два тона. Той е бил затрупан от турските власти през ХІХ век, тъй като местното българско население се събирало около това свещено място, чиято вода лекувала много болести. Поради опасност от срутване след четвъртия метър дълбочина, археологът е наел специализирана миньорска бригада, която ще настъпва надолу, укрепвайки професионално кладенеца. Археолозите се надяват и тук, след още 7-8 метра, да бликне свещената лековита вода.
