Един от най-обичаните детски писатели – Ерих Кестнер, е роден на днешния ден. Незабравими са неговите книги „Антон и Точица”, „Хвърчащата класна стая”, „Двойната Лотхен”, „Емил и детективите” и др. Роден е в Дрезден, в самия край на 19-ти век, в скромно семейство. Баща му, Емил, е майстор-седлар, а майка му, Ида Аугустин, е домашна помощница.
През 1917 г. Кестнер е мобилизиран и участва в Първата световна война, когато е едва на 18 години. След това завършва образованието си. Кестнер се превръща във важна интелектуална фигура в немската столица и не емигрира след идването на нацистите на власт, въпреки че книгите му са изгорени публично.
Представяме ви избрани негови мисли:
"Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия."
"Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора". – "Действителен романс"
"Можеш да построиш нещо много красиво само от камъни, стига да ги подредиш по правилния начин."
"Да срещнеш назначен учител, който е роден за учител, е толкова рядко, колкото да срещнеш герои или светци."
"Има много деца, които страдат от това, че родителите им са разведени, но има много повече, които страдат от това, че родителите им не са разведени." – "Антон и Точица"
"Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук, трябва и ум." – "Трима мъже в снега"
