Момичето с големите очи – холивудската актриса Уинона Райдър, е родена на 29 октомври 1971 г. във ферма в близост до Уинона, щата Минесота, САЩ. Така получава и името си. Тя създава някои от най-запомнящите се женски образи в киното – „Опасно привличане“, „Едуард Ножиците“, „Дракулa“, „Невинни години“, „Къщата на духовете“, „Малки жени“, „Американско сватбено одеяло“, „Лов на вещици“, „Пришълецът: Завръщането“, „Луди години“, „Есен в Ню Йорк“, „Мистър Дийдс“, „Стар Трек“, „Черен лебед“.
Два пъти е номинирана за Оскар. През 1994 година получава номинация за най-добра актриса в поддържаща роля за „Невинни години“. През 1995-а е номинирана за най-добра актриса за „Малки жени“. Филмът „Невинни години“ носи на Уинона Златен глобус за най-добра актриса в поддържаща роля.
От 2016 година Уинона Райдър се изявява в хитовия сериал „Странни неща“.
Предлагаме ви някои нейни житейски философии:
Най-лошото на това да си известен е, че хората си мислят, че е съвсем в реда на нещата да идват и да те докосват, сякаш си обществена собственост.
Когато най-накрая приемеш, че да не намираш отговорите и да не си идеален е ок, тогава разбираш, че да бъдеш объркан е част от това да си човешко същество.
Колкото повече остаряваш, толкова повече имаш възможност да си самият себе си и да не се тревожиш какво си мислят другите за теб.
Понякога човек минава през състояния, в които си мисли, че е прекалено чувствителен за този свят. Или поне аз преминавам през такива.
Парите нямат голямо значение на личностно ниво. Разбира се, на мен ми е лесно, аз не трябва да се тревожа дали ще мога да си осигуря ежедневни неща, както се налага на повечето хора. Но парите не могат да премахнат чувството, че си объркан и съсипан.
Разделите са трудни за всички, но е още по-трудно, когато това бива документирано и виждаш снимките на човека навсякъде. Повечето хора не се сблъскват с този проблем.
Трябва да се научиш кога да се вслушваш в шума около себе си и кога да го изключиш и да следваш сърцето си.
Аз не съм от хората, които сядат и се отдават на съжаления, защото всяка загуба носи след себе си нещо ново.
Обичам книгите и книжарниците, а любимият ми звук е докосването на иглата на грамофона до плочата.
И помнете, че аз съм хлапето, което тормозеха в училище, като го заключваха в тоалетната. Никога не съм се чувствала като голяма звезда, когато и да било в живота ми.
