Втори древен фалос смая археолозите в Созопол. Той е бил открит сред руините, за които се смяташе, че в миналото са били внушителен храм на морския бог Посейдон. Учените се чудят защо в древното светилище са били оставени символите на мъжествеността. В края на миналата година на същото място бе открит друг фалос от глина в естествена големина с надпис „на Приап”. Не е изключено олтарът на античното светилище на това място да е бил посветен на бог Приап.
„Бог Приап е много особен. Според изследователите, най-вероятно култът към него е възникнал в град Лампсак, на азиатския бряг на Мала Азия, в който, между другото, са били изработени и съдовете от Панагюрското златно съкровище. Бог Приап се е характеризирал с много голям фалос, или – пенис, както се казва на научен език. Веднъж възникнал спор между бога и един собственик на магаре – чий е по-голям. Собственикът твърдял, че магарето има по-голям фалос и заявил, че ако не е така, магарето ще бъде принесено в жертва на бога. И действително, магарето било пренесено в жертва на бога, тъй като неговият фалос се оказал по-малък”, разказва Божидар Димитров.
По думите му в праисторически времена фалосът, както и големите гърди на Венерите, са били символ на плодородието.
„Постепенно обаче, когато нравите станали по-изтънчени в елинистическата и римската епоха, Приап станал бог на чувствените наслади, макар че специалистите твърдят, че при постоянно еректирал член, мъжът изпитва страхотни болки. Откритият глинен фалос при Созопол е вотив, т.е. – дар от човек, който очевидно е имал някакво заболяване по фалоса, проблеми с ерекцията, с потентността и т.н. В такива случаи, в жертва на бога се е принасял предмет със същата форма, където е било заболяването, с надежда за излекуване”, предполага Божидар Димитров.
Втори древен фалос смая археолозите в Созопол. Той е бил открит сред руините, за които се смяташе, че в миналото са били внушителен храм на морския бог Посейдон. Учените се чудят защо в древното светилище са били оставени символите на мъжествеността. В края на миналата година на същото място бе открит друг фалос от глина в естествена големина с надпис „на Приап”. Не е изключено олтарът на античното светилище на това място да е бил посветен на бог Приап.
„Бог Приап е много особен. Според изследователите, най-вероятно култът към него е възникнал в град Лампсак, на азиатския бряг на Мала Азия, в който, между другото, са били изработени и съдовете от Панагюрското златно съкровище. Бог Приап се е характеризирал с много голям фалос, или – пенис, както се казва на научен език. Веднъж възникнал спор между бога и един собственик на магаре – чий е по-голям. Собственикът твърдял, че магарето има по-голям фалос и заявил, че ако не е така, магарето ще бъде принесено в жертва на бога. И действително, магарето било пренесено в жертва на бога, тъй като неговият фалос се оказал по-малък”, разказва Божидар Димитров.
По думите му в праисторически времена фалосът, както и големите гърди на Венерите, са били символ на плодородието.
„Постепенно обаче, когато нравите станали по-изтънчени в елинистическата и римската епоха, Приап станал бог на чувствените наслади, макар че специалистите твърдят, че при постоянно еректирал член, мъжът изпитва страхотни болки. Откритият глинен фалос при Созопол е вотив, т.е. – дар от човек, който очевидно е имал някакво заболяване по фалоса, проблеми с ерекцията, с потентността и т.н. В такива случаи, в жертва на бога се е принасял предмет със същата форма, където е било заболяването, с надежда за излекуване”, предполага Божидар Димитров.
