Айнщайн кандидатства в Политехническия в Цюрих, Швейцария, където се представя се чудесно по математика и физика, но се проваля на изпитите по останалите дисциплини. Семейството му го изпраща в Аарау, за да довърши средното си образование. Седемнадесетгодишен, той завършва училище и се отказва от вюртембергското си гражданство, за да избегне военната служба. През същата година постъпва в четиригодишния учителски курс по математика и физика в Политехническия в Цюрих. Там среща бъдещата си съпруга Милева Марич, родом от Сърбия. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка. През 1903 г. се женят и заедно имат имат двама сина – Ханс Алберт и Едуард.
През 1905 г., едва на 26 години Айнщайн, пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция.
През 1905 г. Айнщайн защитава докторат за Теорията на относителността. Заминава за Съединените щати, където постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. До края на живота си Алберт Айнщайн продължава работата си над проблемите на космологията, но главните си усилия насочва в търсенето на единна теория на полето. През 1940 г. получава американско гражданство.
През 1955 г. здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. Неговият последен труд е незавършеният призив за предотвратяване на ядрена война. Умира на 18 април 1955 година от аневризма на аортата. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 г., присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.
Гениалният учен демонстрира нетрадиционния си ум не само на полето на физиката, но и в десетки уникални сенетенции за живота и любовта.
Ето и специален подбор от най-въздействащите мисли на Айнщайн:
Има само две безкрайни неща: Вселената и човешката глупост. Макар за Вселената да не съм сигурен.
Всички хора лъжат, но това не е страшно, никой не слуша другия.
Само глупакът се нуждае от ред – геният господства над хаоса.
Ако искате да водите щастлив живот, трябва да сте привързани към цели, а не към хора или вещи.
Човек, който никога не греши, никога не е опитвал нищо ново.
Има само два начина да изживееш живота си. Първият – сякаш чудеса не съществуват. Вторият – да бъдеш част от чудото.
Образование – това, което остава след като се забрави всичко научено в училище.
Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата ще е с тояги и камъни.
Това е просто лудост: да правиш едно и също нещо и да чакаш други резултати.
Въображението е по-важно от знанието. Знанията са ограничени, докато въображението обхваща целия свят.
Никога няма да решиш проблема, ако мислиш по същия начин като тези, които са го създали. Този, който иска да види резултатите от труда си веднага, трябва да отиде при обущаря.
Животът е като каране на колело. За да запазиш равновесие, трябва да се движиш.
Всички знаят, че това е невъзможно. Но ето, идва невежа на който това му е неизвестно и тутакси прави откритие.
Теория – това е когато всичко е известно, но нищо не работи. Практика – това е когато всичко работи, но никой не знае защо. Когато обединим теорията с практиката: нищо не работи… и никой не знае защо!
Ум, който един път е разширил границите си, никога няма да се върне към предишните.
Единственото нещо, което ми пречи да се уча, е полученото от мен образование.
Ако не можете да обясните нещо на баба си, то вие сами не го разбирате.
„Когато ухажвате красиво момиче, един час ви се струва като една секунда. Когато седнете върху горящ въглен, една секунда ви се струва като цял час. Това е относителността.”
Не можете да вините гравитацията за това, че падате в плен на любовта.
