Видин почете посмъртно един талантлив, но неизвестен ромски творец – Крум Каменов от село Дражинци, съобщи директорът на държавния архив в града Светлана Кръстева. В залата на архива бе организирана скромна изложба от негови творби и малко снимки.
Близките и познатите на самобитния творец го представиха като честен, благороден, искрен и много добър човек, който през целия си живот е писал стихове, поеми, романи, рими и т.н. Сам си е издал 8 книги със собственоръчно изрисувани корици. След смъртта му синовете му Красин, Валери и Сашо са събрали стиховете му и са ги издали в общ том – „По стъпките на вятъра”. Предговорът към него написал отец Йордан Василев.
Крум Каменов пише по теми от живота – любовта му към родното село, живота на съселяните му, мечтите му. Създава лирични представи за нещата, които го заобикалят „…петел изкукурига, след него друг и друг – прекрасна звукова интрига”. При него селската река е „скована в лед, но жива е водата”, „зората е като девойка – нежна, мила и добра”.
Крум Каменов е роден през 1935 година в село Дражинци. „Детството ми бедно, и бос, и гладен бях, обядвах с вода от извора…” пише той за себе си. Селското момче обаче успява да се изучи – завършва школа за трудови резерви в Перник и работи като елтехник, елмонтьор, хладилен техник – в Белоградчик, „Марбас”, Кремиковци, Лом, Димово, Ружинци. Но където и да е, пише стихове, разкази, дори романи. Сега става известно, че е носител на награда на името на Усим Керим, че е публикувал стихове в ромските издания „Дром дромендър”, „”Рома”, „Нов път”. Някои от стихосбирките му са двуезични – на български и ромски език.
През миналата година синовете му предават на Държавния архив във Видин неговия архив от творчеството му и това дава повод на институцията да организира паметната вечер. В нейния фонд са вече 19 тетрадки със стихове, 3 тетрадки с романи, малко снимки, проекти за корици, правени от него. Не видях добро, видях живота, е неговата равносметка. През последните си земни дни диктува стиховете, които напират в главата му, на сина си Сашо. Умира през 2012 година – неизвестен, не признат, не похвален. Паметната вечер 5 години след смъртта му има мисията да поправи тази несправедливост.
