Информирани ли са гражданите по въпросите за йонизиращите лъчения и радиационната защита и какво е необходимо да знаят? Кои са верните подходи за информиране на общестевността, какви са възможностите и ефективните инструменти за гражданско участие в публичните политики в областта на радиоекологията и радиационната защита? Тези теми бяха дискутирани в две поредни кръгли маси: „Политики в областта на радиоекологията и радиационната защита. Форми и начини за участие на гражданското общество в управлението“ и ,, Възможности за гражданско участие при реализацията на публични политики в областта на радиоекологията и радиационната защита на населението, базирани на добри практики от други области с висок обществен интерес“.
Организатор на събитията бе Българско ядрено дружество, бенефициент по проект „Партньорство на гражданите с институциите на местно, регионално и национално ниво за създаване и провеждане на устойчиви политики в областта на радиоекологията и радиационната защита на здравето на населението“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
В рамките на двете събития бяха представени целите и дейностите по проекта, както и тяхното изпълнение до момента.
Участниците в първата кръгла маса бяха информирани за резултатите от проведеното проучване на политиките в областта на радиоекологията и радиационната защита в ЕС и други страни, и прилаганите от тях добри практики за взаимодействие между институциите и гражданите при вземане на обществено значими решения и за участие на гражданското общество в управлението. Представени бяха още и резултатите от проведеното по проекта социологическо проучване за степента на осведоменост на гражданите по въпроси, свързани с радиоекологията. По време на дискусиите бяха направени предложения за иницииране на информационни кампании в малките населени места, които да се провеждат от общинските власти. Бяха дадени примери от опита на Столична община, АЕЦ „Козлодуй“, ДП РАО в Нови хан, Жените в ядрената енергетика. Подчертана бе и необходимостта от по-широко застъпване на темата в образователните програми в училище.
Във втората кръгла маса бяха обсъдени възможностите за гражданско участие в управлението в областта на радиоекологията и радиационната защита на населението, базирани на добри практики от други области у нас като здравеопазване, условия на труд и социална политика, опазване на околната среда и образование. По време на дискусията бе направено предложение за създаване на комуникационна стратегия в областта на радиоекологията и радиационната защита, чието разработване да се реализизира съвместно с експерти от държавните институции, представители на научната общност и професионалисти от Българско ядрено дружество. Участниците се съгласиха, че това ще допринесе за укрепване на диалога между институциите, НПО и гражданите.
