След кризата с КТБ банковата система си връща доверието. Според представително социологическо проучване едва 6% от българите нямат вяра в системата. В същото време българинът продължава да трупа пари за черни дни.
И статистиката на БНБ, и проучването показват, че системата е стабилна.
Макар все още да сме далеч от средното ниво в Европа – всеки пети българин ползва кредитна карта. Това са най-вече хора в активна възраст между 35 и 54 години, с доходи над хиляда лева.
Очаквано, най-популярният банков продукт е дебитната карта. Всеки пети има потребителски кредит, а една трета от българите имат – депозит.
Социологическо проучване в средата на ноември показва, че доверието в системата се възстановява, но в класацията на топ 10 от трезорите, според потребителите има разлика от близо 30% между първата и последната банка.
„Разликата е наистина много голяма. Хората не са банкови експерти, те са повлияни от комуникацията която банките правят, те са водещи рекламодатели”, коментира социологът Милкана Николова.
Случаят КТБ може и да е не е разклатил останалите банки, но заради понижения кредитен рейтинг на страната държавният дълг ще се оскъпи.
„Всеки лев дефицит, на практика е лев взет назаем”, обяснява икономическият анализатор Лъчезар Богданов. „Страна, която има нужда от много кредити и която има свръхдефицити заема на по-висока цена, някои страни вземат на под 1%, ние ще вземем на около 3%”, допълва той.
Лихвите по-кредитите за бизнеса и домакинствата у нас обаче ще продължат да падат и през следващата година. Причината – банките ни са свхръхликвидни.
Статистиката на БНБ потвърждава, че доверието в системата се възстановява. Спадът в депозитите през ноември всъщност е ефектът от изваждането на парите на КТБ. Тенденцията за спестяване се запазва и реално има минимален ръст, отчитат от БНБ. Малко над 35 милиарда лева е заделил българинът за черни дни.
Кредитирането остава замразено. Причината според анализаторите е липсата на инвестиции, високата безработица и замразените доходи у нас, съобащва bTV.
