Явор Алексиев е икономист към Института за пазарна икономика (ИПИ). Той е специалист в сферите пазар на труда, регионално развитие, макроикономика, международни отношения. Алексиев е сред авторите на проучването „Бедността в България“, което показва разликите в доходите на хората спрямо местоживеенето и образованието им. Стана ясно, че бедността се концентрира основно в малките градове и села, където работещите хора имат максимум около 500 лв месечни доходи. Икономическата ситуация на живеещите в големите областни центрове е по-добра, защото там заплатите са около 600 лв и нагоре. Разговаряме с г-н Алексиев, за да коментираме основните изводи от изследването.
-Г-н Алексиев, проучването на ИПИ показва, че работещите в голяма община взимат само с около 75 лв повече от неактивните, т.е. от хората, които не работят и не търсят работа, в същата община. Същата е ситуацията в средно големите населени места и в малките градове и села (виж графика 1). На този фон смятате ли, че има проблем с адекватността на заплащнането на труда?
-В сравнение с ЕС заплащането е ниско. Тук обаче има друг проблем – голяма част от неактивните граждани явно имат основателни причини да не работят. Това са хора, които живеят от отдаване на имоти под наем, които разчитат на по-солидни спестявания и др. Ако си представите домакинство от двама възрасти, един от които работи в сферата на IT услугите, която е добре платена, той спокойно може да издържа бременната си съпруга или жена с малко дете. Голяма част от неактивните българи са такива, защото имат пасивен доход.
-Как действа наличието на тези пасивни доходи на мотивацията на младите хора да работят? Ако родителите им ги издържат, или ако имат приходи от наеми, влияе ли това върху желанието им да се включат в пазара на труда?
-Много от мотивираните млади хора всъщност не влизат в нашата статистика, защото просто напускат България. Те не виждат особена перспектива за развитие, освен в редки случаи, затова се спасяват в чужбина. Изравняването на доходите на неактивни и трудещи се отчасти е следствие от това, че най-образованите и амбициозни хора търсят заетост на друго място. По тази линия имаме спад на трудовата и икономическа активност, който нямаше да бъде толкова голям, ако младите оставаха у нас.
Трябва да отчетем също, че много хора изпитват нежелание да излязат под наем, тъй като смятат, че трудовите доходи не биха им го позволили. Така те остават при родителите си и не намират удовлетворяваща работа. Изключение са например студентите, които отиват да се обучават от по-малки в по-големи населени места и така излизат от дома си по-рано. Неактивните обикновено не търсят препитание, освен ако животът не ги постави в трудна икономическа ситуация. Младежите, които живеят в семейства с по-ниски доходи, се опитват да намерят работа по-рано в живота си, защото знаят, че не могат да разчитат само на родителите си.
-Съществува ли според Вас връзка между късното напускане на дома и ниското заплащане на труда у нас?
-Действително често хората с ниски доходи остават при родителите си, защото са убедени, че на пазара на труда няма да намерят добра реализация. От друга страна обаче, оставането вкъщи им пречи на мотивацията да си търсят работа, защото свикват с грижите на семейството. Проблем е и образованието ни. Липсата на дуална система на обучение (свързана и с теория, но и с практическа подготовка на кадри за специфични професии още от гимназиален курс) възпрепятства ранното излизане на пазара на труда. Въвеждането на такова образование, за което ИПИ работи, е ключов фактор за добрата подготовка на учениците и е звеното, което ги свързва с трудовата реалност.
Ученик по време на ранното си юношество трябва директно да се сблъска с трудовата среда, да стажува при фирми, където после евентуално ще работи след завършване. Това ще му помогне да разбере какво се изисква от него в работна среда. Тогава няма да се налага бизнесът да наема хора, обучавани на остаряло оборудване, които нямат достатъчно добра подготовка и могат дори да предизвикат бракуване на стоки поради лошо боравене с машини.
В момента кадрите от професионалните гимназии се обучават на машини, правени преди 30г. Те тепърва трябва да бъдат обучени да боравят с новите машини, които се ползват от работодатели. Ето защо наблюдаваме нежелание от набиране на нова работна ръка в индустрията – хората предпочитат да пазят старите си кадри, които обаче са опитни. При намаляването на риск от бракувана продукция и обща добра подготовка началната заплата може да бъде по-висока, защото уменията са повече. Това стимулира и първоначалното встъпване в заетостта.
