Кметът на Копривщица Генчо Герданов е роден през 1960 година. Има средно специално образование, завършено в Техникум по машиностоене. Бил е военен периода 1984-2002 година. След това, от 2003 до 2007 година става общински съветник и председател на ОбС-Копривщица. В момента кара втори мандат начело на община Копривщица.
– Г-н Герданов, в края на февруари на тържествена церемония в централата на ЮНЕСКО в Париж Копривщица получи сертификата за вписване сред културните наследства на ЮНЕСКО с Националия си събор на българското народно творчество. С какво съборът е уникален?
– Първото провеждане на събора е през 1965 г. и от тогава на всеки 5 години народната музика, обичаи и фолклор огласяват целия град, който отдавна се е превърнал в символ на българския дух и българските корени. От тогава до сега са проведени 11 събора, като единадесетият бе юбилеен, с който отбелязахме 50 години от създаването на събора. В него участват хора от всички краища на България. Те предават по най-добрия начин българските обичаи – като се започне от най-западната до най-източната и от най-южната до най-северната точка на държавата ни. Те представят програми, основани на фоклора от областта, от която идват. Голям интерес проявяват и българите, които живеят в чужбина. Също така има и чужденци, които не просто харесват и искат да гледат Националия събор, а и да вземат участие в него. Например имаше една група от САЩ, които искаха да изпеят химна на Копривщица при откриването. Заради вече направения график това нямаше как да се случи в началото, но въпреки това го изпяха след това. Японците също са много впечатлени от нашите традиции – те изучават и играят до детайли нашите народни хора. Има участници от цял свят – и българите по света, и чужденци. Патрон на юбилейния събор през 2015 г. бе шефът на ЮНЕСКО Ирина Бокова. И от там започнаха сериозните стъпки по вписването ни с Националния събор на Копривщица в ЮНЕСКО. 7-те сцени, на които играят участниците са на 1 км извън града, в местността „Войводенец“, която е обградена с вековни гори. Една наистина много особена и магическа атмосфера.
– Има ли екопътека около града?
– Има изградени екопътеки от няколко години. Прекрасни места, на които човек може да се наслади на природата на Копривщица.
– С какви приходи се поддържат архитектурните паметници?
– Трудно е. Копривщица има около 410 паметника на културата, от които към 18 са с национално значение, а към с 117 с местно значение, а останалите са в ансамбъл и за сведение. От няколко години работим по един тюрзис на тракийски владетел извън града и се мъчим да направим всичко възможно той да се възстанови, като участваме по различни програми. Мястото е много загадъчно, отдалечено е от града, а строителството е много особено, което представлява голям интерес за археолозите и за всички хора. Но в момента искам да съсредоточим средства и внимание за самия град.
– Подменяте ли канализацията в Копривщица?
– Водопроводната канализационна мрежа е много остаряла. Не попаднахме в нито една мярки, защото сме под 10 хиляди жители еквивалент. И от там дойдоха проблемите. Ще направя всичко възможно – и захранването с хубава вода и самият воден цикъл в целия град да бъде възстановен. Смятам, че за такива градове като нашия държавата трябва да обърне специално внимание.
– Разрешено ли е строителството на нова архитектура със съвременен, модерен вид?
– Всеки може да строи свободно, но трябва да бъде в унисон с копривщенската архитектура, която е емблематична за Възраждането. Покривите, цвета на къщата, дворовете…всичко трябва да е в характерния местен стил. Няма да допуснем по никакъв начин под каквато и да е форма да се правят някакви сгради, които не се вписват с архитектурата на Копривщица.
– Как задържате младите хора в града?
– Жалко е. Останахме 2 300 човека, младите хора отиват да учат и работят в големите градове. Единици са тези, които се връщат обратно тук. Не могат да се реализират. И млади хора, и квалифицирани работници. Правя всичко възможно на млад човек, който има някаква идея, да му се даде възможност, да му се съдейства, да не му се пречи. Правим всичко възможно да ги задържим – даваме на всяко семейство за новородено дете помощ от 600 лв. Това все пак е един стимул.
Градове като нашия, който е по-специфичен, който е отдалечен – най-близкото населено место е на 25 км, на 1 100 м надморско равнище сме. Много особено географско местоположение.Това е град с история, с традиции, с култура. Държавата трябва да обръща повече внимание. Сега цял свят заговори за Копривщица, затова мисля, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на града. В момента в посолството ни в Париж стоят два огромни билборда на Копривщица, които предизвикват голям интерес и впечатление от всички минаващи. Така се прославяме се и съм горд от това.
– Какви проекти предстоят в Копривщица?
– В момента работим по проект за детската градина за енергийна ефективност. Също така сградата на общината е представителна институция, посрещаме гости, от цял свят идват хора и искам да я преведем в един добър вид. Но основния ни проблем е водата. Защото, когато остаряла ВиК инсталацията се пука, се нарушава цялата инфраструктура на града. Има десетки квадрати, които трябва да възстановим, тъй като цяла зима се пукаха тръби. Искахме да се направи един голям проект за целия воден цикъл, трудно е, но има решение. В цял свят има малки градове като нашия и имат нормално функционираща канализация. Скоро говорих с посланик Чолаков в Париж да се побратимим с френски град, подобен на нашия. Така че правим всичко възможно жителите да се чувстват добре и да са горди войводи и хора, които са оставили дълбока следа в историята ни.