Незаконната сеч в Стара Загора е проблем, който нашумя през последните дни. Причината за това са изпратени сателитни снимки, изтеглени от Google Maps, които ясно показват липсата на дънери на територия, която през 2004 година е била зелена. Теренът се намира в парк Борова гора и околностите му, където растителността се е саморазпространила. На снимките ясно се вижда увеличението на постройки в района, където живеят предимно роми.
Пред Kmeta.bg председателят на СНЦ “Гражданско обединение-ЕКОЦЕНТЪР” Тони Куцаров обясни, че проблемът не е нов, а всъщност датира от 15-20 години. По думите му причината ситуацията да привлича общественото внимание е гражданската нетърпимост, която се организира в социалните мрежи. Куцаров заяви, че жителите на Стара Загора масово започват да се вълнуват, да негодуват и да протестират срещу безчинствата в горските площи над кв. “Лозенец”.
За съжаление през цялото време, в което незаконната сеч се случва, няма сериозни мерки, които да ограничават действията на ромите в района. След унищожаването на дърветата те построяват незаконни сгради, които по информация на общината в момента са 300. Предполага се обаче, че всъщност реалният им брой е много по-голям.
По времето на кмета Евгений Желев е направен опит за тяхното разрушаване. Още тогава сградите са във вече обезлесените площи над кв. “Лозенец”, където продължава да се сече безнаказано. Изпратените от градоначалника екипи успяват да съборят около пет постройки преди да се намесят партия ДРОМ и Българският хелзински комитет.
“Това е проблем на цялата ни държава”, казва Куцаров. Според него гражданите на Стара Загора се чувстват онеправдани заради действията на ромите, които не получават наказания за изсичането на дърветата в парка.
Засегнати са и парк Аязмото, местността Карасиврия, както и целият район около село Дъбрава. Не само ромите обаче унищожават горските площи в региона. Това правят и дърводобивни фирми, които законно имат разрешително, но изсичат повече от позволения им лимит.
Според Куцаров тези техни действия се случват лесно и причината е, че могат да се подкупват лесничеи, които маркират позволените за сеч дървета. “Всички по веригата, включително и крайният потребител, са ощетени от това”, казва председателят на организацията.
Едни от мерките, които трябва да се вземат, е залесяването. Куцаров сподели, че преди три години със съдействието на няколко организации са засяти акации в парка. Този вид е бързорастящ и широколистен, а дървесината му не е подходяща за отопление, затова представлява хитро решение на проблема. Иглолистните растения не са подходящи в ниските части, а и има голяма възможност да бъдат унищожени като дърва за огрев.
Кметът на Стара Загора Живко Тодоров продължава борбата към овладяване на положението през последните години. Една от мерките е наемането на фирма, която да охранява общинските земи и гори. “До този момент нямаше ефективен контрол, затова решихме, че общината трябва да навлезе в проблема по-ефективно”, обясни тогава кметът. Задължение на фирмата е и да дава отчет за извършеното всеки месец.
За да се намери обаче трайно решение на ситуацията в общината е нужна изключителна гражданска нетърпимост и изпълнение на закона на всички нива – както в горските стопанства, така и в Агенцията по горите.
Проблемът е, че самият Закон за горите търпи множество изменения през последните години, които не просто смекчават тона към нарушителите, а позволяват изсичането да се случва по един съвсем легален начин.
Промените в законодателството се отразяват и на местните структури, които управляват масивите – те се менят ненужно често, а комуникацията и координацията между тях е лоша. Затова Тони Куцаров описва нещата така: “Много баби – хилаво дете”.
