Неговите талант и усмивка са незабравими за тези, които са имали щастието да го гледат. Независимо дали на театралната сцена, или по телевизията, или на големия екран в киното. Той е един от най-добрите български актьори за всички времена – Георги Парцалев. Човекът, който има зад гърба си десетки забележителни роли и в театъра, и в телевизионните филми, и в киното. Бъдещият титан на актьорската игра е роден на днешната дата преди 95 години – през 1925 година в град Левски. Любопитното е, че след завършването на гимназията започва да учи медицина в Софийския университет. Но както е казал народът: „Шило в торба не стои”.
Закономерно талантливият Георги Парцалев през 1956 година започва работа в Сатиричния театър. За да не спира да впечатлява и режисьори, и критици, и колеги, и публика в продължение на четири десетилетия. На театралната сцена изиграва над 40 роли, най-известните от които са в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”. Първата му роля в киното е пък в един от най-гледаните филми – „Любимец 13“, където главната роля е поверена на друг велик актьор – Апостол Карамитев. За да започнат да го търсят за роли в десетки филми – „Привързаният балон”, „Кит”, „Петимата от Моби Дик”, „С деца на море”, „Сиромашко лято”, „Баща ми бояджията”, „Два диоптъра далекогледство”, „13-ата годеница на принца''. Макар че изиграва десетки роли, така и не се сбъдва една от мечтите му – да изиграе Дон Кихот де ла Манча.
Всички, които са се докоснали до него, твърдят, че Парцалев е прекрасен човек с чиста душа, невероятен актьор и професионалист. И в същото време – с една типично негова стеснителна усмивка под характерния за него мустак. Човек, който е здраво стъпил на земята и през целия си съзнателен живот е бил далече от суетата, завистта, алчността. Всичко това го превръща в стожер не само на сцената на Сатиричния театър, но и на десетките емблематични игрални филми, на телевизионните сериали и шоута. Парцалев успява със своя смях да очарова, да облагороди зрителите. Защото за самия него смехът е нещо твърде сериозно, затова е категоричен, че не може актьорите да карат хората да се смеят на глупости. Неговото сценично присъствие запленява останалите, а публиката се смее до сълзи на неговата игра, на неговите импровизации.
Умира на 64 години в София през 1989 г. Улица в родния му град Левски е кръстена на него, а читалището в града също носи името му. От 2005 г. насам се провеждат театрални празници всеки юни в негова чест. На живота и творчеството му са посветени книги.
Често по телевизията въртят един от емблематичните филми, в който и разсмива, и предизвиква размисъл – „С деца на море”. И често си спомняме за превъплъщението му в образа на чичо Манчо, който винаги се връща при нас от телевизионния екран. А споменът за Георги Парцалев няма да си отиде. Защото талантът на великите актьори не се забравя.
Ето някои негови мисли и цитати от филми с Парцалев:
"Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта – защото не се купуват с пари."
"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости."
"Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото."
"- А какво е командировка? – Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт." ("С деца на море")
"- Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен." ("Зех тъ Радке, зех тъ")
"- Чакате ли тъмносини запорожци? – Пепитени чакаме." ("Два диоптъра далекогледство")
"- Абе, бай Иване, каде е чепа, бай Иванееееее…" ("Тримата от запаса")
"- Няма да е делфин това. Любов ще е." ("С деца на море")
"- Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият." ("С деца на море")
