За първи път бе представено ксерокопие на целия намерен ръкопис на Петър Богдан – „За древността на бащината земя и българските дела“. Ръкописът на най-старата История на България бе представен в понеделник в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград от проф. Лилия Илиева. Трудът е написан на латински език, поместен е в 200 страници, разпределени в 70 глави. Петър Богдан използва основни текстове на европейската наука и се позовава на Цезар Бароний и Мавро Орбини.
„Мислех, че откритието и публикуването на този стар текст е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза по време на срещата проф. Илиева. Тя определи намирането на този труд като находка и отбеляза, че е стигнала до него, работейки по проект „Гутенберговата революция и българите", финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Ръководител на проекта е проф. Илиева, в екипа участват още доц. д-р Гергана Падарева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Част от проекта са още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и член на Кирило-Методиевския научен център.
Пред журналисти проф. Илиева изнесе импровизирана лекция, разказвайки за проекта. „Задачата ни беше да изследваме нещо, което някак не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са времената, в които се е появила европейската модернист в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но своеобразен връх през XVII век се постига в Северозападна България. "Нашенците от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан, така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм“, разказа проф. Илиева.
„Целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първопечатни книги, сред които се появява и Историята от Петър Богдан“, каза още проф. Лилия Илиева. Според нея целта на автора е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Петър Богдан се цели към висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите, очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал този труд за европейския читател, както и за българския интелектуален елит през XVII век.
