
Многобройни и разнообразни са били развлеченията на старите софиянци. Всеки един от тях е обичал да ходи “на виза”, “на жур” или “на гости”, както е прието днес да се нарича гостуването на приятели. Дамите пък се събирали поне веднъж седмично, за да обсъдят последните модни достижения или просто да си похортуват.
Още в първите години след Освобождението в новата българска столица се появяват много увеселителни заведения, бирарии и кръчми, но заради пуританското все още възпитание у нас голяма част от тях били забранени за жени. Дамите все пак успявали да показват най-новите си тоалети на градските балове, които се провеждали четири пъти годишно. Именно така се появили маскените балове и вечеринките. На последните се пеели народни песни, танцувала се е ръченица, но понякога са се слушали и модерните за времето си стари шлагери.
За по-изисканите столичани се организирали специални “журове”, на които се пускали валс, кадрил, а онези от тях, които харесвали да играят, се впускали в танци като полка, шотиш, галоп, Па д’Еспан.
Такива вечеринки се организирали всяка седмица в салоните на пл. “Трапезица”, на ул. “Одеса”, “Сан Стефано” и край Орлов мост. На тези забави можело да отиде всеки, ако си плати вход, докато достъпът до баловете във Военния клуб е бил ограничен. На вечеринките ходели хора от различни съсловия. Можело е да се срещнат чиновници, касапи, търговци, бакали и др.
И ако на баловете имало строг етикет за облеклото, то на забавите всеки идвал с дрехите, които има – сватбена рокля, народна носия, плисирани поли, но и бални тоалети. В танцувалните салони, както ги наричали тогавашните граждани, нямало кой знае каква украса – по стените поставяли книжни декорации и знамена от хартия, а осветлението идвало от големи газени лампи, спуснати от таваните.
„Често лошо изрязаният кръгъл фитил пушеше и черни парцалчета летяха из въздуха. След една нощ танцуване на утрото носът ни беше пълен с тия чернилки”, спомня си Георги Каназирски–Верин в книгата „София преди 100 години”. Музиката била изпълнявана от духови оркестри, придружени от хорове, понякога училищни.
Модните европейски забави били привнесени в българското общество по модел на Западна Европа. В самото начало било прието да се разграничават женските от мъжките забавления. Тогава жените в буржоазните среди започнали да организират т. нар. “журфикси” или женски сбирки, които се провеждали в точно определен ден и час. На тях дамите ходели с ръкоделие, а домакинята ги гощавала с домашно приготвени сладкиши.
Във Военния клуб в София пък започнали да се организират събирания “файф о клок”, женските благотворителни дружества правели чай с танци и бридж вечери. А по-бедните жени се събирали по съседски и се черпели по-скромно. В същото време мъжете имали много по-голям избор при забавленията си, които варирали от традиционния зияфет (от турски – пир, гощавка, веселба) и се стигне до казината и публичните домове.









