Миналата седмица ви представихме първата част от нашата в три части – Забравената Варна. Тя не претендира за абсолютна всеобхватност, тъй като, подобно на цяла България, за изоставената Варна може да се пише безкрайно. В нея целим да покажем само някои от най-емблематичните изоставени места в града. Миналия път ви разказахме призрачни сгради от времето на социализма. Днес идва редът на онези от прехода.
Първата ни спирка се намира на самия вход на града към Златни пясъци. Това е изоставеният спортен комплекс. Историята на тази сграда е тъжна. Тя никога не е имала свой живот. Била е построена нейде през 90-те във време на надежда, за да бъде средище на спорта. Незнайно по какви причини обаче – спортната зала така и не бива довършена. И така днес, вместо между нейните стени да тичат таланти, които играят баскетбол или волейбол, спят бездомници и алкохолици. Вместо пода й да поглъща потта на спортистите, той е пълен със спринцовки и празни шишета.
Според интернет и повечето варненци – тя въобще не съществува, а нейният разказ, ако въобще го има, е потънал в нечии отдавна забравени и прашасали архиви. Чувството да се разхождаш из вътрешностите на изоставеният спортен комплекс е странно. Вълнуващо, опасно и празно. Неописуемо, защото само едно място без минало и история може да събуди подобни пориви на мисълта. Единственото, което ти напомня, че си в света на живите, е тотално контрастиращият детски глъч, идващ от близките площадки за игри. Сградата се намира до големия „Пикадили парк“ над Морската градина. Гледката от балконите е директно към морето и неслучайно около нея са построени нови и модерни жилищни блокове за богаташи. Незнайно как това изоставено и призрачно парче бетон все още стърчи на така апетитното парче земя. Но ако някой ден мъртвородената отломка бъде съборена, това ще е милост. Защото ако тази сграда беше човек, то единственият лек за нея щеше да е евтаназия.
Втората ни спирка отново е в Морската градина. В близост до бобслея, за който ви разказах миналата седмица, сгушена между дървета и храсти, се намират жалките останки на бившата дискотека „Спайдър“. В края на миналия и началото на този век дискотеката е била любимо място на младото поколение, тепърва преживяващо еуфорията на демокрацията и чувството за абсолютната свобода. Тя е разположена на перфектно място – централно, всеки го знае, а в същото време е изолирано от града и останалите заведения. Преди години „Спайдър“ е бил убежище на освободени младежи, пиещи, танцуващи и флиртуващи под звуците на 80-тарски и 90-тарски диско парчета.
Култово място, на което едно цяло градско поколение е създало безброй (без)паметни вечери. Днес от легендарната дискотека са останали единствено прогнили дървени настилки, ръждясали железа и реени от вятъра парцали.През деня бившата „Спайдър“ е пристан на бунтари, криещи се за по бира от суетата на големия град и авантюристи, привлечени от безвремието на мястото. През нощта обаче тя е дом на всякакви несретници – клошари, наркомани, перверзници. Многобройни са случаите на запалени пожари, извращения, побоища, самоубийства и какво ли още не, случило се нощем тук. Човешки отпадъци, празни бутилки и използвани игли, скрити под гнили листа, са затрупали отдавна забравения нощен клуб. Мястото не е приятна гледка, а поради всичко описано по-горе – никак не е и безопасна гледка.
Затова е притеснително, че намиращата се на толкова централно и хубаво място бивша дискотека, все още не е съборена от общината и превърната в градинка или нещо друго. Поставените прегради отдавна са счупени и затова много любопитни деца, играещи си в Морската, влизат тук, за да „изследват“. А на мястото, заради прогнилите и ръждясали останки, иглите и стъклата, с малчуганите могат да се случат безброй инциденти. Само докато снимах поне десетина деца влязоха да разглеждат. Затова е крайно време зловещото гробище на бившата „Спайдър“, понастоящем убежище на поквара, да потъне в земята и да бъде забравено завинаги.
Последното място, в което ще ви заведа днес, е намиращият се на н. Галата, под стария фар, за който ви разказах миналата седмица, хотел и ресторант „Романтика“, построен нейде в началото на прехода. Той е разположен точно на плажната ивица на кв. Галата и е със страхотна гледка към морето и цяла Варна. До бившият комплекс се стига през стръмни стълбички в малка гора, водещи директно на изолиран скалист плаж. Комплексът представлява малко хотелче с вътрешен ресторант, но най-красивото в него е малкият кей, навътре в морето, на който са били разположени изящни лампи и красиви масички.
В миналото „Романтика“ наистина е заслужавала иначе клишираното си име, защото от далеч си личи, че това е било прекрасно място – самотен и отдалечен плаж, писъка на чайките, гледка към морето и светлините на големия град. Същинска идилия. Мястото е толкова красиво, че е защитено от проект „Натура 2000“. На времето тук са идвали влюбени двойки, рибари, варненци и туристи от цял свят. Туристите от близките курорти са акостирали директно с яхти, моторници и лодки. Били са организирали безброй забави, сватби, купони, тържества, спортни събития.
Мястото е било една от най-големите атракции на варненското Черноморие. Поради незнайно какви причини обаче, едва преди няколко години, комплекс „Романтика“ бива изоставен на произвола на съдбата и морето. Последната информация за него датира от 2012-та. Дори по случайност да се обитава лятото обаче, сега той изглежда забравен и за съвсем кратко време природата е започнала да го погълва. Целият долен етаж е буквално заровен от мидени черупки. Плажът е осея с мъртви медузи. Мостчето в морето е започнало да се рути. Но въпреки всичко – страхотното разположение на мястото все още е магнит за младите и мястото е някак си живо.
Любопитно е че въпреки че е изоставена, „Романтика“ все още има свой функциониращ уебсайт, който седи гордо в интернет и излиза на първо място в Google. Иронично е, че в нашето време призрачните места вече са придружени и с призрачни сайтове. Дали един ден, след много десетилетия, хората вече няма да пишат статии като тази за забравените сгради, а ще пишат за забравените места в киберпространството?
Още новини от Варна и региона вижте ТУК
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК
