Захарий Зограф е най-знаменитият български иконописец, емблематична фигура за периода на Българското възраждане – общественик, творец, сочен за основоположник на светската живопис у нас.
Захарий е роден е на 8 октомври през 1810 г. в Самоков. Представител е на Самоковската художествена школа, основател на която е неговият баща Христо Димитров. Той учи иконопис в Хилендарския манастир и предава занаята си на по-големия си син Димитър. През 1819 г. Христо умира и младият Захарий се учи от своя брат Димитър Христов.
За краткия си живот амбициозният Захарий създава впечатляващо като количество творчество, включително огромни стенописни ансамбли в най-славните български манастири: Бачковския, Рилския, Троянския, Преображенския, а също и във Великата Лавра в Света Гора.
Захарий Христов е един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис. Той е и основоположник на светското изкуство у нас.
