Зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева проведе първата среща с бизнеса от плануваната поредица в страната. “Не е случайно, че град Русе беше избран за отправна точка – той е добре известен със своята наука и индустрия”, заяви тя.
По време на срещата бяха засегнати различни теми, касаещи проблемите пред бизнеса. Основните въпроси, които се дискутираха бяха относно намаляването на административната тежест, като се планират около 32 нормативни акта да бъдат променени, съответно свързани с лицензи, издаването на синя карта и подобни.
От страна на Русенката стопанска камара бяха поставени въпроси, относно труда (човешкият капитал) като първи фактор на производствения процес, в това число недостига на определени кадри, възможности за намаляване на напрежението върху мениджърите чрез предоставяне на по-леки възможности за наемане на персонал и евентуално неговото освобождаване.
Също така, беше засегнат и въпросът за транспорта – недостатъчно паркоместа и възможността за изнасяне на бизнеса извън градовете. Други въпроси, върху които Русенската стопанска камара акцентира са някои административни затруднения, както и изключително трудните възможности за отскок в бизнеса чрез наличието на свободни пари, като този въпрос кореспондира и с банковата система на национално ниво. Освен това се поясни, че произвежданата продукция се оскъпява и от това, че се внасят доста суровини отвън, а тази оскъпенa продукция не би била конкурентноспособна на чуждите пазари.
От страна на г-жа Везиева беше заявено силно желание за подкрепа за изграждането на Русе като логистичен хъб, както и желание за подпомагане на малкия бизнес чрез вдигане на прага за регистриране по ДДС до 200 000 лв., подкрепа за улеснено издаване на синя карта, а също така бяха споменати и възможностите за кандидатстване по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020, както и това, че оценяването по нея ще се извършва по изцяло електронен път, като по този начин се цели премахването на субективния елемент.
Въпросите от страна на бизнеса бяха насочени към това, какво става с повишаването на цената на тока, как министерството на икономиката може да гарантира обективност при оценката на подадени проекти, високите лихвени проценти по кредити в страната, какво ще се случи след излизането на енергийната борса и с колко би се понижила цената на електроенергията и въпроси с това как бизнесът би могъл да планира нужните работни места и възможностите за почасово заплащане на наетия персонал.
