Филип Гунев има магистърски степени по Международна политика за сигурност от Института за международна и държавна политика в университета Колумбия, САЩ, и по социална антропология от Лондонския икономически институт, както и докторска степен по социология от същото учебно заведение. Работи като старши експерт по социология и криминология в Центъра за изследване на демокрацията. Член е на Експертната група по корупция към Главна дирекция “Вътрешна сигурност” на Европейската комисия. В периода 2008-2009 г. той е старши консултант в “Мейтрикс нолидж груп” в Лондон, където управлява проекти в областта на вътрешните работи. Преди да започне да се занимава със социалните научни изследвания, има четиригодишен опит като финансист в САЩ.
Служебен зам.-министър на вътрешните работи в кабинетите на Марин Райков и Георги Близнашки, след което остава на същата позиция в настоящото правителство.
Г-н Гунев, колко опита за преминаване на мигранти през България сме предотвратили?
Преди няколко години се реши, че основната дейност на Гранична полиция по българо-турската граница е да не се допуска незаконно преминаване. От началото на годината са предотвратени 37 000 опита за влизане на територията на България. През миналата година те са били около 90 000. От началото на 2016 г. сме задържали 14 000 души.
В помощ на Гранична полиция се строи ограда, която ще бъде дълга 230 км, като 170 вече са завършени, а останалите са в процес на изграждане. Строим и пътища край оградата, така че ако някой успее да премине, да можем бързо да го настигнем с автомобилите, които поръчахме наскоро. Голяма част от границата е в гориста местност. Дори да сложим през 200 метра полицай, пак няма да е достатъчно. Оградата се реже, копае, прескача… Разполагаме и с електронна система от камери и сензори, която обхваща 90 км от границата, а с помощта на 37 млн. лева от еврофондовете ще бъдат обхванати още 100 км.
Работата на границата не повишава ли риска от корупция?
Служителите на границата работят при липса на заобикаляща среда и с хора, готови да им предложат сериозни суми. Независимо от професионализма и интегритета на нашите служители, рискът от корупционен натиск върху тях е голям. Затова мерките, които предприемаме са няколко. Наличието на високотехнологична интегрирана система прави невъзможно преминаването на границата така, че това да не бъде хванато на запис. Оттам системата се активизира и на място се изпращат патрули, които да издирват групата. По морската граница една лодка може да премине само ако системата се развали. Там дори най-малките плавателни съдове излизат на радара. Интегрираната система има силен антикорупционен ефект, защото винаги се разбира дали някой е преминал границата и е въпрос на време да разберем защо и как.
Каква е процедурата след заляването на бежанец?
След като бъде заловен незаконно преминал границата, ние имаме две опции. Първата е да го върнем обратно там, откъдето е дошъл. Ако той обаче кандидатства за бежански статут, ние по всички общоевропейски законодателства сме задължени да разгледаме молбата му в срок от 3 до 6 месеца.
Независимо от това бежанецът ще иска или не убежище, ние взимаме мерки, за да разберем дали не е опасен за националната сигурност. Затова бежанците преминават през редица интервюта с гранични полицаи, служители на ДАНС, ФРОНТЕКС, за да се разбере как въпросният човек е стигнал до страната. Едва след това, ако той е поискал бежански статут, се прехвърля в домовете на Агенцията за бежанците, които понастоящем са от отворен тип. Ако бежанецът не приема това решени, ние сме в правото си да го върнем.
Връщанията стават въз основа на споразумение. Ние можем да искаме да върнем някого в Афганистан, но ако оттам не се съгласят, ние няма как да го направим. Тези така наречени реадмисионни споразумения са изключително важни. Европейският съюз има обща политика за тези реадмисионни споразумения, като страните могат да сключват и едностранни.
България имаше реадмисионно споразумение с Турция от 1969 г., което случайно или не, няколко месеца преди да започне големият миграционен натиск към България през ноември 2012 г., бе едностранно прекратено. Турската страна ни уведоми, че това споразумение спира да се отнася за граждани от трети страни.
Постигнатото споразумение между Турция и Европейския съюз предполага, че Турция може да поема и бежанци от трети страни, но южната ни съседка отказа да ратифицира това споразумение и постави като условие отпадането на визи на турски граждани към ЕС.
Междувременно ЕС се опитва да сключи двустранни споразумения и с Афганистан и Пакистан, откъдето идват мигрантски пoтоци, засягащи Италия и Австрия.
Според нас сключването на реадмисионни споразумения с Афганистан и Пакистан трябва да бъде общоевропейско усилие и общността трябва да използва целия си инструментариум, включително и санкции, за да постигне целта си.
Споразумение с Пакистан беше сключено, но оттам го използваха пожелателно. Споразумение с Афганистан също бе сключено скоро, но не истинско реадмисионно, а друго, което не обвързва правно Афганистан. Все пак е надежда, че граждани на Афганистан могат да се връщат. Процедурата е сложна и ще отнема няколко месеца. Ние още подготвяме първата група афганистанци, която да бъде принудително депортирана въз основа на това споразумение. Дава се възможност чартърни полети с 50 души да бъдат изпращани обратно в Афганистан. Европейските изисквания са такива, че като пращаш 50 души принудително трябва да им осигуриш 100 души охрана.
Какви са вариантите за доброволно връщане?
Независимо дали страната има сключено споразумение или не, при успешни преговори можеш да върнеш съответните граждани. Ние се опитваме да убеждаваме и имаме все по-голям успех от това лято, защото затварянето на маршрута по всички нива до Германия прави много скъпо преминаването. Това доброволно връщане го правим с помощ от Международната агенция по емиграция. Те съдействат за купуването на билети за трансфери, за посрещане в страната, включително за обучение и джобни пари.
Тази година сме върнали около 350-400 души по тази схема. От известните 160 млн. евро от Брюксел сме заделили около 2 милиона, с които да бъдат върнати още 1000 души, а ако процесът върви добре може и повече.
Ако не ги върнем трябва да ги настаним в центровете за бежанци. Там мигрантът теоритичено трябва да престои не повече от 6 месеца. В този период трябва да му е разгледана молбата и ако има право на убежище, то да му бъде дадено.
Настоящите европейски правила предполагат, че тези центрове само при наличието на много изисквания могат да бъдат затворени. Центровете по принцип са отворени и само ако някой представлява опасност за националната сигурност, въпреки че е подал молба за убежище, трябва да стои в център от затворен тип.
Каква е точно разликата между център от затворен и от отворен тип?
Затворените са с изключително стриктен режим на сигурност. Задържаните биха го описали като затворнически режим, но не можем да правим компромис с мерките за сигурност.
Независимо къде се намира даден човек, до 6 месеца трябва да сме му обработи молбата и да го пуснем. Ако му откажем статут трябва да го върнем обратно в тези затворени центрове. Проблемът е, ако ние отказваме статут на афганистанците, но не можем да ги връщаме в Афганистан, без ясна представа докога ще трябва да ги държим. Затова е изключително важно ефективното прилагане на споразумението за връщане между ЕС и Афганистан.
Когато ние задържим някого и му откажем статут, а не можем да го върнем, юридически няма как да го държим повече от година и половина, защото този човек не е извършил престъпление. Практически за Сирия няма как да върнем никого, в Ирак – също. Повечето райони там се контролират от Ислямска държава.
Ние много трудно можем да установим дали афганистанците идват от райони, в които има военни действия. Най-често това не е така. Европа има вече единна позиция какво да прави с икономическите емигранти – връщат се обратно в страните им.
Затова, когато посрещаме мигранти, ние приемаме семейства, широка група от хора, които бягат от войни. Когато видим млади мъже, дошли сами, в повечето случаи това са хора, тръгнали да си търсят прехраната. Такива също не проявяват никакъв интерес да изчакат резултата от молбата си за убежище. Те я подават само, за да могат да бъдат пуснати на свобода и да продължат към икономическата си цел, която е някъде из Западна Европа.
В някои градове се организираха протести срещу мигрантите.
Всички протести, които виждаме през последните седмици са политически инициирани. Те не са срещу конкретни намерения от страна на държавата да се правят бежански центрове там. Ако всеки един от тези протести беше резултат от някакво конкретно намерение, то това предполага, че ние имаме намерения да строим десетки центрове, но ние нито имаме желание, нито потребност от това. Спомнете си, че преди местните избори миналата година пак имаше такива протести, даже на места, където няма никакви основания.
В Радомир имаше протест пред една сграда, за която се беше пуснал слух, че ще става център. Основанията, според които се организират протестите, са военните поделения. Взимат се някакви градове, където има празни поделения и там се внушава, че ще бъдат направени бежански лагери. През септември 2016 г. имаме по-малко задържани и регистрирани мигранти, отколкото през 2015, 2014 и 2013 г.
Предизборното внушение на националистическите партии, че всички центрове за бежанци трябва да бъдат затворени, е популистко. Европа има единна бежанска политика и ние като страна-членка не можем да вземем еднолично решение по въпроса. Освен това да затвориш някого за 3 месеца не е никакво решение – много трудно ще бъде да го интегрираш след това.
С някои критики съм съгласен. Решението, взето от правителството на Орешарски да превърне Харманли в мегабежански център, е недалновидно и сега му берем плодовете. Днес никой не би помислил да направи център за няколко хиляди души. В случая това е повече от 1/3 от населението на Харманли. В началото в Гърция имаха гигантски бежански центрове от по 4-5000 души. Когато някой трябваше да бъде изведен, не можеха да го намерят, защото центърът става като малък град. Целта ни за бежанците в Харманли е да ги намалим от 3500 до 1000 в следващите 12 месеца.
Другата стъпка е да направим центъра в Пъстрогор такъв от затворен тип. Това решение не е продиктувано от проблеми с местното население, а защото центърът представлява една добра възможност да настаним хора, за които има малка вероятност да получат бежански статут, но има възможност да бъдат върнати в страните, откъдето идват.
Какъв е максималният брой бежанци, които България може да приеме?
Максималният брой е 10 000. В центровете ни има възможност до 5400 души. Към тях добавяме и 2000 места в центровете от затворен тип.
От тези 5400 мигранти, опити за интеграция правят около 2%. За последните 3 години и половина през България са минали близо 60 000 мигранти. Миналата година бяха 30 000, по-миналата 15 000. От тези хора почти никой не е останал в България. Ние сме транзитна държава. Няма как да се превърнем в буфер, защото като получат бежански статут, мигрантите си хващат самолета и заминават. Дори и да няма бежански статут, мигрантът прави нееднократни опити да премине в Сърбия. Нито един от тези мигранти, които дойдоха в България, не гледат на страната ни като място, на което да останат.
Жителите на някои населени места се оплакват от поведението на мигрантите. Какво може да се предприеме по този въпрос?
Социалното поведение, което ние намираме за неприемливо не е престъпление. Да, ако случаите зачестят, може да се помисли за промяна в законодателството, с които събирането на шумни хора на едно място да се счита за престъпление. Но тази мярка би засегнала и много български граждани. Знаете ли, в Харманли няма увелечение на кражбите или престъпленията, нито на убийствата, нито на грабежите.
Да, сред мигрантите и бежанците сигурно имаме и престъпници, но те в никакъв случай не са пропорционално повече от броя на тези, които има в българското население. Престъпността, свързана с мигрантите е дългосрочен риск. Ако тези хора не успеят да се приобщят и станат маргинализирана общност, има риск да се радикализират. Когато не могат да си намерят работа в легалната икономика, те бързо търсят такава възможност в черната.
Много е лесно чуждото, различното да буди страхове. Когато виждаш група непознати, те те плашат. В интерес на истината трябва да признаем, че тук сме имали мигрантска популация, която е била в немалка част и престъпен контингент – това бяха алжирски и марокански мигранти. Преди няколко години от тяхна страна имаше нападения. В момента, в който биват задържани, те нямат право на бежански статут и се връщат в родината им.
На какви средства могат да разчитат общините за прием на бежанци?
Миналата година, в пика на кризата в Гърция и Италия се изсипаха стотици хиляди мигранти. Европейската комисия взе единодушно решение във всички членки на ЕС от Гърция и Италия да бъдат прехвърлени 160 000 души. Всяка държава-членка доброволно предложи квота, а Европейската комисия реши квотите да се формират въз основа на населението и БВП. Тогава България се съгласи да приеме 1600 души от Гърция. Държавите-членки се съгласиха да прехвърлят и 100 000 души от Турция, като на нас се паднаха общо 40.
България към момента, от тази огромна квота, е успяла да прехвърли едва 20 човека от Гърция. За всеки презаселен Европейската комисия дава по 8 хил. евро, ако той идва Турция и 6 хил. евро, ако е дошъл от Гърция и Италия. Тези пари трябва да отидат в общината, където той е презаселен, а тя предоставя през социалните услуги грижите за интеграция.
Министерският съвет прие наредба за интеграция, която предвижда сключването на интеграционно споразумение – например някой, който е прекарал няколко месеца в центровете, заявява, че иска да отиде в община Бургас. След това Сдружението на общините превежда към общината парите. От тези средства общината плаща наем, уроци по български и издръжка за няколко месеца. Идеята е за половин година той да получи шанс да научи езика и да си намери работа.
Защо борбата с битовата престъпност е толкова сложен проблем?
Да, проблемът е много сложен. Ние използваме няколко показатели за измерване на престъпността. Знаем, че в малките населени места хората са обезсърчени и не сигнализират на полицията за дребни престъпления. Регистрираната престъпност не винаги отразява реалните нива. Няма как във всяко село да бъде назначен полицай, а и това не е решение. Имаме региони с много села и без никаква престъпност. Най-често това са области със смесено население – Разград, Смолян… Това според мен се дължи на една здрава ценностна система. Липсата на морал не може да бъде компенсирана с присъствието на полиция. Да, в села като Мечка, където инвестирахме стотици хиляди в изграждането на участък и видеонаблюдение отчитаме реален спад на престъпността. Но държавата няма възможност да изгради такива участъци на много места.
Неефективната правораздавателна система също носи своята вина. Не е нормално, когато човек е ограбен и бит от някого, след броени дни да го срещне на улицата. Това действа изключително демотивиращо и на колегите. Те посвещават месеци труд върху разкриването на дадено престъпление и след това извършителите му получават условни присъди.
През последните години броят на полицаиите на улицата са намалели с няколко хиляди. Реалният брой на служителите на МВР е около, включително и състава на Гранична полиция и пожарната е 45 000 души. От тях на униформените на улицата са 20 000.
Имаме и основания за оптимизъм. През тази година отчитаме 17% спад при кражбата на коли. Ударихме основни автоморги. Отбелязваме и 40% спад при убийствата. Имаме спад и при грабежите.
Неефективната правораздавателна система не е ли също една от причините за битовата престъпност?
Ако дадено лице отиде и ограби някого,няма да влезе в затвора, защото има чисто съдебно минало. Ако го повтори след време може пак да не влезе.
При много колеги неефективността на правораздавателната система им действа изключително обезсърчаващо. Когато си работил с месеци, за да заловиш някого и накрая той се разминава с лека присъда или направо помилване, няма как мотивацията ти да не спадне.
Имаме и поводи за оптимизъм. От началото на годината отчитаме 17% спад в кражбите на коли. Ударихме основни автоморги. Забелязваме и 40% спад при убийствата.
Снимки: Стоян Йотов
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
