Г-жо Петкова, Монтана се прочу с проект за създаване на нощни стражи в селата на областта. Как начинанието се приема от хората?
“Нощна стража” е проект на областната администрация – единствен засега или от първите подобни в страната. Разработихме го след основен анализ на ситуацията за сигурност в селата. На срещи с жителите им получавахме много оплаквания за обири на земеделска продукция, на вещи от къщи, на пари. Възрастни хора споделяха, че нощем се чувстват несигурни за живота си. Така стигнахме до идеята да свържем програмите за заетост с охраната на селищата. По този проект работодателят – областният управител Ивайло Петров, вече назначи 126 души от 23 села. Повечето са малки, в тях не може нощем да обикаля полицай. Затова пък обикалят цивилните стражи. Това вече се случва в Габровница, Охрид, Златия, Якимово, Комощица, Дългоделци.
Кой може да стане нощна стража? Всеки безработен ли?
Не, в този проект важат строги правила. Назначените са млади мъже, които нямат образование. Най-важното изискване е да имат чисто криминално минало, което се установява с проверка в базата- данни на МВР. След това трябва да са били безработни през последните 12 месеца. Това са изисквания на програмата за развитие на човешките ресурси, от която се финансира нашият проект. Има и други условия – назначените мъже не може да употребяват алкохол 8 часа преди започване на смяната им. Те не могат да разгласяват и маршрутите, по които ще се движат и т.н.
Какво се иска от стражите?
Да обикалят селищата нощем като обръщат специално внимание на къщите, в които живеят самотници, на необитаемите домове, на местата, където има складирана продукция, на магазините, обществените сгради. Да наблюдават движението на превозните средства, да ги спират при нужда. Известно е, че роми от едни села обикалят с каруци из други и т.н. Търсят нещо за крадене.
Какво търсят крадците из малките села?
Парите от пенсиите на възрастните хора, животни от оборите, продукцията от градините, зимнината от мазетата, дървата за огрев, старо желязо от дворовете, медна посуда и всичко друго, което може да им донесе някакви пари. За една самотна баба и две кокошки да и задигнат е нещо много тревожно. Срещу тази битова престъпност излизат нощните стражи.
Какви права имат те спрямо заловените апаши?
Те нямат оръжие. Имат само мобилен телефон, с който могат да се свържат с дежурния полицай в съответното районно управление на МВР. Трябва да изчакат със задържания до пристигането на длъжностното лице. Всяка сутрин след приключване на дежурството, се обаждат на дежурния по сигурността в областната управа и докладват как е минала нощта. Имало ли е инциденти, какви са, пострадал ли е някой и т.н.
Каква е продължителността на проекта?
Девет месеца. След това освободените ще могат да се регистрират на трудовата борса и да получават обезщетение.
Какви са първите отзиви за работата на нощните стражи?
Много добри. Хората в селата са доволни, защото кражбите секват. От много други села се обаждат и искат и при тях да бъдат назначени стражи. За съжаление, квотата по проекта е запълнена. Местата са строго определени. Но получихме одобрение за нов проект, в който ще бъдат включени 45 души – безработни, но над 50 години, които също ще охраняват селата.
Общините имат ли отношение към стражите? Все пак те пазят общински територии и сгради.
Общините са наши партньори в изпълнението на проекта. Те осигуряват средствата за охрана на селищата в събота и неделя, през празнични дни, които са почивни. Кметовете са най-близо до хората. При всеки инцидент стражите търсят него. Кметовете пък наблюдават тяхната работа.
