На 1 август започва Богородичният пост. Той е утвърден от църковната традиция в чест на Успение на пресвета Богородица – 15 август. Започва на 1 август.
Свързан изключително с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка, този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне – 6 август, се разрешава приемането на риба.
Богородичния пост трае 2 седмици и приключва с един от най-големите християнски празници Успение на пресвета Богородица (Голяма Богородица) на 15 август. Богородичният пост не е толкова строг, както е Великденския. Забранява консумирането на месни и млечни продукти и алкохол. На 6 август (Преображение Господне) се разрешава риба.
През останалото време са позволени плодове, зеленчуци, варено жито, ядки, овесени ядки и постни ястия. Дните понеделник, сряда и петък на Богородичния пост са "сухи" – разрешават се само сурови плодове и зеленчуци, черен хляб, маслини и сушени плодове. Дните вторник и четвъртък се разрешават варени ястия, приготвени без олио и зехтин. В събота и неделя на Богородичния пост се разрешават варени ястия с малко олио и зехтин, както и малко червено вино.
История на поста
Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.
В началото той бил разделен на два по-малки поста – пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.
Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един.
Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.
Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец (†1088) съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.
Константинополският патриарх Николай ІІІ (†1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин (†1180).
Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави – едва през ХІV-ХV век.
Източник и снимка bg-patriarshia.bg
