В Северозапада днес започват т.н. вълчи празници. Те са съществували в народиня календар още преди християнството, смятат се за езически и не са възприети от църквата. Днес тя чества деня на свети Мина, а към вълчите празници няма никакво отношение.
Вълчите празници са защита от вълците и продължават цели 10 дни. Очевидно, в древни времена тези хищници са били особено опасни за пастирите и животните, затова хората са се опитвали да ги омилостивят, като им посвещават предзимните дни. Не случайно са избрани тези дни, когато вълците слизат в полето и нападат кошарите и току-що родените агнета.
Всеки от десетте дни си има име. Днес – първият ден е наречен Зверин ден, следват Натлапан и т.н. Последният, който се отбелязва на 21 ноември, е наречен Куцулан или Вълча Богородица. И до днес стари баби знаят точно какво се прави на всеки от тези дни.
Общото им име е Мратинци и през всичките жените не пипват никаква къщна работа – не се преде, плете,тъче, крои, шие и т.н. Не се рабоит с ножици и клещи, а в някои села дори ги завързват, за да затворят устата на вълците – да не плашат хората с воя си и да не нападат домашните животни.
Един от дните – 14 ноември, се отбелязвал като ден срещу кокошата болест мратиняк. На него колели черно петле, наречено мратинче, за трапезата. Краката и перушината му пазели дълго – за лек.
Именници през десетте дни са Вълчо, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана, които се срещат често в Северозапада като фамилни имена. На шега имената им се осъвременяват като Лупи и Лупо. Лупо се среща в румънския език, но в превод означава също Вълчо. Лупи като прякор получи и един днешен политик, макър да не се казва Вълчо.
