От днес започват т.н. вълчи празници, които продължават цели 10 дни – до 21 ноември. Смятат се за лоши дни, по-лоши от мръстните нощи по Коледа.Те не са църковни, няма ги в календара на църквата. Предполага се, че са останали от предхристиянското време. Но са оказали влияние и върху образите на светците. Днес църквата чества деня на светите Мина, Виктор и Викентий. Свети Мина се смята за предводител на вълчата глутница. Но светецът има и друга слава – помага на немите да проговорят, на куците – да проходят. Защитник е на брака между мъжа и жената.
Вълчите празници се честват за защита от вълци. В древни времена тези диви животни са били особено опасни за пастирите и животните, затова са искали да ги омилостивят. Дните не са избрани случайно, защото от тях започват вълчите набези в кошарите и малките агнета.
През всичките дни не се работи домашна работа – не се преде, не се плете, не се тъче, не се пере. Не се ходи в гората и не се извеждат животните навън. Ако в къщата има сечива, дето се отварят като устата на вълците, те се завързват. Това са ножици, клещи и др. Оприличавали са ги с устата на хищниците и по този начин са ги затваряли да не хапят.
В Северозапада днешният ден е наречен Зверин ден, следват Натлапан и т.н. Последният е наречен Куцулан или Вълча Богородица. На 14 ноември са Мратинците, наричани още Коледни заговезни. На този ден се коли черно петле – мратинче, като курбан за болестта по кокошките мратиняк.
Именници през десетте дни са Вълчо, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана, които се срещат често в Северозапада като фамилни имена. На вълчовците във Видинско, където се говори влашки, им казват и Лупо, Лупи, което в превод от румънски език означава Вълчо.
