С деня на Свети Мина в народните вярвания започват вълчите празници. Наречени са така, тъй като от дейностите на хората през тези дни зависи дали през годината ще се опазят от вълци, обясни докторът на историческите науки Сашка Бизеранова от видинския исторически музей.
Най-добре вълчите празници са запазени в селата около Белоградчик. Те траят от 3 до 9 дни. В селата през тези дни не се работи – бабите и до днес не пипат игла и вретено – не шият и не предат. Не използват ножици, дори ги завързват, за да не се разтварят. По този начин се затварят устата на вълците.
Със същата цел обръщат с отвора надолу и чутурите, в които се биело млякото. Вярвало се, че деца, заченати през тези дни, се раждат с пороци или стават върколаци. През първия от вълчите празници жените месели обреден хляб, допълни д-р Сашка Бизеранова.
От тесто извайвали стадото овце, кошарата и овчар, който с гега ги пази от вълците. Късове от този хляб се слагали в храната на животните. Смисълът е да ги пази от вълци. След вълчите празници започват най-дългите нощи, припомня историчката.