Г-н Сърменов, с какви мисли посрещате 24 май? Вие направихте своята „революция” в Сатиричния театър, доволен ли сте?
Да, революцията я постигнах, въпреки пролятата кръв (усмихва се). Но революция без кръв няма. Вчера си говорихме с едни приятели, че всичко е толкова кратко, животът ни е толкова незначителен в сравнениe с всички останали неща, че всяко чудо е за три дни. Важното е, да мислим в персперктива, да даваме добър пример. А идеята пък е, да даваме логика на хората след нас и за им кажем – има смисъл да опитвате. Както е казал Оскар Уайлд: “Изкуството е изключително безмислена работа”, но ние трябва да мислим за младите. Да им кажем: Вижте, има смисъл да давате всичко от себе си и да се развивате, защото някой ще ви оцени. В крайна сметка, оценката и верният анализ са най-важни. Младите имат нужда от това. Смятам, че годината която мина, между 24 май миналата година и този, между двата празника на културата, беше добра година. Инвестира се доста в култура, направиха се големи крачки във вярната посока.
А какви са проблемите, според вас?
Моят проблем в България и в частност, в културата е, че ние не си изваждаме поуки. Нашата интелегентност е доста съмнителна и заради това не можем да свържем А, Б и В, за да направим причинно-следствените връзки, да открием причините на дадено събитие. Аз съм песимист, защото съм оптимист и много ми се иска да се случи нещо – като се тръгне от киното и се свърши в театъра, минавайки през всички поприща на изкуството в България.
Къде се крие разковничето на оптимизма ви?
Онзи ден попаднах случайно на едни млади хора, които са открили някакви неща в техния си свят. Много ми хареса, защото си казах: Ето, има смисъл. Тези трима, четирима, петима души, има смисъл да бъдат мотивирани. Естествено всички не можем да бъдем гениални, нито мотивирани, нито разбиращи. Светът отдавна е наясно, че сме различни. Едни могат, други – не и по този начин се подреждат слоевете в обществото. Но, заради тези млади хора има нужда човек да се напъва.
А не трябва ли да се отделят повече пари за култура?
Аз, за пари не се оплаквам. Много мразя, някой като каже: Този филми не стана, но ако имаше повече пари, щеше да стане. Не! Ти като нямаш нищо в главата, очевидно няма да стане. Изкуството в България се нуждае от критерии, от много вярна разработка и мислене. Ние нямаме мислене, но това не е само наш проблем, това е в световен мащаб. И Холивуд започва да се задръства откъм идеи. В математиката това се нарича равнина. Все някъде, изведнъж ще се отпуши, но за съжаление, ние живеем в тези векове. Ако живеехме в Ренесанса, или в началото на миналия век, когато са големите умове в изкуството, сигурно щеше да е различно. Да, в момента сме в тази равнина, но за да излезем от нея, все пак трябва да полагаме усилия. Трябва да си подредим приоритетите. Полека, лека нещата ще станат.
Какво ново да очакваме в Сатирата през идния сезон?
Ние сме подредили репертоара до 2015 г. и слава Богу. Има проекти, които ще останат извън движението на кораба, но сега започва Бина Харалампиева. Славчо Пеев излиза, успоредно с него Краси Ранков. Следващият сезон ще го започнем с няколко премиери. Но имаше нещо, което на мен, много ми се искаше да направя, обаче се слага пръчка в колелата. Разбира се, и тази нестабилна политическа среда оказва своето влияние. Исках да сменя седалките на театъра.
Моята отдавнашна мечта е да направя кабаре в Сатиричния театър. Ние навремето играхме „Кукер кабаре” със страхотен успех. „Госпожице, да му отпуснем края” беше първото кабаре в нашия театър. Исках да продължа традицията, като я вдигна на съвсем друго ниво, тоест да бъде истинско кабаре. Плановете ми бяха, седалките да бъдат така направени, че да могат да се махат и на тяхно място да се слагат елегантни масички със столове и на масичките – лампички. Сцената също да се промени, така че вечерите с кабарето да променят целият свят на театъра. Една голяма завеса да отдели грамадния салон, така че да стане по-уютно и вече да влезем в едни други приказки. Страхотно съм се навил и бях много близо до осъществяването на идеята с предишното ръководство.
Но сега деликатно ми се обяснява, как няма пари.
Като се появи новото правителство, може би, проектът ще се задвижи.
Аз лично се надявам да няма ново правителство, в момента. Смятам, че България има нужда от нови избори. За нас, така ще бъде по-добре, след всичките горчивини, които трябваше да понесем. Според мен, наистина България има нужда от нови избори, за да помислят малко по-трезво хората, защото моделът, който политиците ни предлагат в момента не е работещ. Няма социален мир, ние живеем непрекъснато в напрежение.
Ще продължите ли да членувате в новосъздадената партия „Другата България”?
Аз съм от хората, които не се отказват. Ето сега, моите колеги казват: Е, значи няма да правиш столовете. Аз казвам: Нее, никой да не се отказва от столовете. Но аз имам и други идеи, ще преместя касата, направя някакви други неща. Човек трябва да работи непрекъснато, времето ни е ужасно малко. Трябва да се борим за идеите си. Един журналист ми казва, е добре де, вие като отидохте в „Другата България”, нищо не стана. Да, не стана, но все пак нещо направих, опитах се. По-добре ли е, да седиш и да чакаш, нищо да се случи. Ние така сме свикнали, да чакаме.
Едно от нещата, които не можех да понасям и още не мога, като дойдох в театъра, е че всички искаха да чакат. Аз им казвам, хора, ние отдавна трябва да сме свършили сами всичко. Това, което трябва да се случи, ние сами ще го провокираме. Аз даже бях готов да започна сам ремонта, но от Министерството на културата ми казаха, че не мога да го направя сам, трябвало да минем процедурата.
Ще играете ли в нов сериал?
Ами, никой не ме кани.
И защо така? „Седем часа разлика” имаше голям успех.
Ами, аз не съм лесен. А и не съм много за канене, защото като ме вземе някой, той трябва да е на моето ниво. Иначе неговата несъстоятелност лъсва. Както казва Тони Минасян (Роки в „Седем часа разлика” бел.ред.): “Горко му и тежко, на следващия режисьор, който те вземе.” И това е така, давам си сметка. От друга страна е добре, защото, хората с които бих работил знаят, какво може и какво не. От моя гледна точка е кофти, защото ми се снима. Но пък те и преди не ме канеха, та съм свикнал, да не ме канят. Няма нищо страшно. Трийсет години никой не ме покани никъде, та сега ще им плача. Това, че някой ме покани в такъв проект, беше бъг в системата. Така както е бъг в системата и това, че съм директор на Сатиричния театър. Е, това е в кръга на шегата. А сериозно, сигурно има някакви проекти, които се въртят, но още не са стигнали до мен.
Дано по-скоро да се случат!
А дано, ама надали, нали има един такъв виц. Аз виждам нивото на режисурата, нивото на мисленето у нас. В този сериал вземах дейно участие, заедно с Любо Дилов, с Магърдич Халваджиян, с екипа. Това беше едно от условията ми, екипът да ми дава да го правя, защото съм, преди всичко съм режисьор.
