Пет зубри, един от застрашените големи видове тревопасни, бяха докарани днес в дивечовъдния участък “Студен кладенец” в Източните Родопи. Това е първата стъпка в първата реинтродукция на зубри в Източните Родопи и един от акцентите на започналия 2-годишен проект “Дивият свят на Източните Родопи”.
Проектът е по инициатива на фондация “Новото тракийско злато – България” (НТЗ). Осъществява се с партньорството на холандската организация АРК и Съюза на ловците и риболовците в България, с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”.
Целта на проекта е да се запази изключителната дива природа и нейните екосистеми в Източните Родопи – един от най-богатите на биоразнообразие райони в Европа. Така ще се подкрепи и кандидатурата му да стане една от 10 уникални европейски диви територии от световно значение в рамките на инициативата Rewilding Europe (Да върнем дивата природа в Европа). Това ще спомогне за поставянето на България на картата на Европа като привлекателна екотуристическа дестинация и ще подпомогне малкия местен бизнес да извлече икономически ползи от дивата природа
Зубрите първоначално ще бъдат държани в заграждение и след едногодишна успешна аклиматизация към българските условия, ще бъдат пуснати в природата. През пролетта на 2014 година туристи от България и чужбина ще бъдат насърчавани да посетят района, за да видят зубрите, както и да се насладят на другите възможности за приятно прекарване, които предлага дивечовъдният участък “Студен кладенец” – наблюдаване и фотографиране на дива природа, туристически преходи, разходка с лодка в язовира и др.
В дивечовъдния участък “Студен кладенец” е една от най-големите в Европа популации от свободно живеещи елени лопатари. Те вече се разселват и могат да бъдат видени и на други места в Източните Родопи.
Екипът на проекта е убеден, че зубърът ще бъде една от атракциите на “Студен кладенец” и един от новите символи на дивата природа в Източните Родопи наред с дивите коне тарпани, докарани от НТЗ в района на Крумовград през 2011 г., които вече успешно се приспособиха към родопската природа.
